Глава 8

  Не вика ли мъдростта? И разум не издава ли гласа си?  

-

  Тя стои по високите места край пътя, На кръстопътя;  

-

  Възгласява на портите, при входа на града, При входа на вратите:  

-

  Към вас, човеци, викам, И гласът ми е към човешките чада.  

-

  Вие, глупави, разберете благоразумие, И вие, безумни, придобивайте разумно сърце  

-

  Послушайте,, защото ще говоря хубави неща. И ще отворя устните си да произнеса правото.  

-

  Защото езикът ми ще изговори истина. И нечестието е мерзост за устните ми.  

-

  Всичките думи на устата ми са справедливи, Няма в тях нищо лъжливо или опако.  

-

  Те всички са ясни за разумния човек, И прави за тия, които намират знание.  

-

  Приемете поуката ми, а не сребро, И по-добре знание, нежели избрано злато.  

-

  Защото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни, И всичко желателно не се сравнява с нея.  

-

  Аз, мъдростта, обитавам с благоразумието, И издирвам знание на умни мисли.  

-

  Страх от Господа е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високоумие, Лош път и опаки уста.  

-

  У мене е съветът и здравомислието; Аз съм разум; у мен е силата.  

-

  Чрез мене царете царуват И началниците узаконяват правда.  

-

  Чрез мене князете началствуват, Тоже и големците и всичките земни съдии.  

-

  Аз любя ония, които ме любят, И ония, които ме търсят ревностно, ще ме намерят.  

-

  Богатството и славата са с мене; Да! трайният имот и правдата.  

-

  Плодовете ми са по-добри от злато, даже от най-чисто злато, И приходът от мене от избрано сребро.  

-

  Ходя по пътя на правдата. Всред пътеките на правосъдието,  

-

  За да направя да наследят имот тия, които ме любят, И за да напълня съкровищницата им.  

-

  Господ ме създаде като начало на пътя Си, Като първо от древните Си дела.  

-

  От вечността бях създадена от начало, Преди създаването на земята.  

-

  Родих се, когато нямаше бездните, Когато нямаше извори изобилващи с вода.  

-

  Преди да се поставят планините, Преди хълмовете аз бях родена,  

-

  Докато Господ още беше направил земята, нито полетата, Нито първите буци пръст на света.  

-

  Когато приготовляваше небето, аз бях там, когато разпростираше свод над лицето на бездната.  

-

  Когато закрепваше облаците горе, Когато усилваше изворите на бездната,  

-

  Когато налагаше закона Си на морето, Щото водите да не престъпват повелението Му, Когато нареждаше основите на земята.  

-

  Тогава аз бях при Него, като майсторски работник, И всеки ден се наслаждавах, Веселях се винаги пред Него.  

-

  Веселях се на обитаемата Му земя; И наслаждението ми бе с човешките чада.  

-

  Сега, прочее, послушайте ме, о, чада, Защото блажени са ония, които пазят моите пътища.  

-

  Послушайте поука, Не я отхвърляйте и станете мъдри.  

-

  Блажен тоя човек, който ме слуша, Като бди всеки ден при моите порти, И чака при сълбовете на вратата ми,  

-

  Защото който ме намери намира живот, И придобива благоволение от Господа;  

-

  А който ме пропуска онеправдава своята си душа; Всички, които мразят мене, обичат смъртта.  

-