Глава 2

  Аз съм роза Саронова И долински крем.  

-

  Както е кремът между тръните; Така е любезната ми между дъщерите.  

-

  Както ябълката между дърветата на сада, Така е възлюбеният ми между синовете; Пожелах сянката му и седнах под нея, И плодът му бе сладък в устата ми.  

-

  Доведе ме в дома на пированието, И знамето му над мене бе любов.  

-

  Подкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки Защото съм ранена от любов.  

-

  Левицата му е под главата ми, И десницата му ме прегръща.  

-

  Заклевам ви, ерусалимски дъщери В сърните и в полските елени. Да не възбудите и да не събудите любовта ми преди да пожелае.  

-

  Гласът на възлюбления! ето, иде той, Скача по горите, играе по хълмовете.  

-

  Възлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; Ето стои, зад стената ни, Гледа в прозорците, Надзърта през решетките.  

-

  Проговаря възлюбленият ми и казва ми: Стани, любезна моя, прекрасна моя, и дойди;  

-

  Защото, ето, зимата измина, И дъждът престана и отиде си;  

-

  Цветята се явяват по земята, Времето на птичето пеене* пристигна, И гласът на гургулицата се чува в нашата земя;  

-

  По смоковницата зреят първите й смокини, И лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любезна моя; прекрасна моя, та дойди.  

-

  О гълъбице моя, в пукнатините на скалата. В скришните места на стръмнините, Нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; Защото гласът ти е сладък, и лицето ти прекрасно.  

-

  Хванете ни лисиците, Малките лисици, които погубват лозята; Защото лозята ни цъфтят.  

-

  Възлюбленият ми е мой, и аз негова; Пасе стадото си между кремовете.  

-

  Догде повее дневния хладен ветрец и побягнат сенките, Върни се, вълюблени ми, и бъди като сърне Или млад елен по назъбените планини.  

-