Глава 6

  Где е отишъл твоят възлюбен, О ти прекрасна между жените? Где е свърнал твоят възлюбен, - Та да го търсими ние с тебе?  

-

  Моят възлюбен слезе в градината си, в лехите с ароматите. За да пасе в градините и да бере крем.  

-

  Аз съм на възлюбения си, и възлюбеният ми е мой: Той пасе стадото си между кремовете.  

-

  Хубава си, любезна моя, като Терса, Красива като Ерусалим, Страшна като войска със знамена.  

-

  Отвърни очите си от мене, Защото те ме обладаха. Косите ти са като стадо кози Налягали по Галаад;  

-

  Зъбите ти са като стадо овци възлизащи от къпането; Те са всички като близнета*, и не липсва ни един между тях,  

-

  Челото ти под булото е Като част от нар.  

-

  Има шестдесет царици, и осемдесет наложници, И безброй девойки;  

-

  Но една е гълъбицата ми, съвършената ми. Тя е безподобната на майка си, отборната на родителите си; Видяха я дъщерите, и рекоха: Блазе й! Да! цариците и наложниците, и те я похвалиха.  

-

  Коя е тая, която поглежда като зората, Красива като луната, чиста като слънцето, Страшна като войска със знамена?  

-

  Слязох в градината на орехите За да видя зелените растения в долината. Да видя дали е напъпило лозето, И дали са цъфнали наровете.  

-

  Без да усетя, ожиданието ми ме постави Между колесниците на благородните ми люде.  

-

  Върни се, върни се, о суламко; Върни се, върни се, за да те погледаме! Какво ще видите в суламката? Нещо като борба между две дружини!  

-