| Глава 33 |
1 |
Горко на тебе, който разоряваш, а не си бил разорен, Който постъпваш коварно; а с тебе на се постъпили коварно! Когато престанеш да разоряваш ще бъдеш разорен, И когато спреш да постъпваш коварно, ще постъпват коварно с тебе. -
|
2 |
Господи, смили се за нас; Тебе чакаме; Бъди ни мишца всяка заран, И избавление за нас в усилно време. -
|
3 |
От шума на метежа племената побягнаха; От Твоето издигане народите се разпръснаха. -
|
4 |
И користта ще се събере от вас както гъсениците събират; Ще скокнат върху нея, както скача скакалец -
|
5 |
Господ е превъзвишен, защото обитава на високо; Той е изпълнил Сион с правосъдие и правда. -
|
6 |
А чрез мъдрост и знание и изобилно спасение Ще бъдат утвърдени времената ти: Страхът от Господа е Неговото съкровище. -
|
7 |
Ето, юнаците им викат навън; Посланиците на мира плачат горчиво -
|
8 |
Друмовете запустяха; Няма вече пътници; Той наруши договора, презря градовете, Не счита човека за нищо. -
|
9 |
Земята жалее и изнемощява; Ливан е посрамен и вехне; Сарон прилича на пустиня; Листата на Васан и Кармил окапаха. -
|
10 |
Сега ще стана, казва Господ; Сега ще се възвиша, сега ще се възвелича. -
|
11 |
Слама ще заченете, и плява ще родите; Дишането ви като огън ще ви пояде, -
|
12 |
И племената ще бъдат вар що гори, Като отсечени тръни, които изгарят в огън. -
|
13 |
Слушайте, вие далечни, що съм сторил; И вие близки признайте силата Ми. -
|
14 |
Грешните в Сион се боят; Трепет обзема безбожните; и казват : Кой от вас ще обитава при поглъщащ огън? Кой от вас ще обитава при вечни пламъци? -
|
15 |
Който ходи праведно и говори справедливо, Който презира печалбата от насилствата, Който отърсва ръцете си от дароприемство, Който запушва ушите си, за да не чуе за кръвопролитие, И който затуля очите си, за да не види злото, - -
|
16 |
Той ще обитава на високо; крепостите на канарите ще бъдат мястото на защитата му; Хлябът му ще му се даде, водата му няма да липсва. -
|
17 |
Очите ти ще видят царя в красотата му, Ще видят широкоразпространена земя. -
|
18 |
Сърцето ти ще си спомня за миналия ужас, казвайки : Где е този , който броеше кулите? -
|
19 |
Няма вече да видиш свирепите люде, Люде с дълбок глас, който не проумяваш, С чужд език, който не разбираш. -
|
20 |
Погледни на Сион, града на празниците ни; Очите ти ще видят Ерусалим безмълвно заселище, Щатър, който няма да се мести, Чиито колове никога не ще бъдат извадени, И нито едно от въжетата му скъсано. -
|
21 |
Но там Господ ще бъде с нас във величието Си, Като място на широки реки и потоци, Гдето няма да върви ладия с весла, Нито ще мине великолепен кораб. -
|
22 |
Защото Господ е наш съдия, Господ е наш законодател, Господ е наш цар, Той ще ни спаси. -
|
23 |
Въжетата ти ослабнаха, Не можеха да крепят мачтата ти, Не можеха да разпрострат платната; И тогава големи користи се разделиха, Хромите разграбиха плячката. -
|
24 |
И жителят няма да рече: Болен съм; На людете, които живеят в него, ще се прости беззаконието им. -
|