Глава 18

  След това Господ се яви на Авраама при Мамвриевите дъбове, когато той седеше при входа на шатрата си в горещината на деня.  

-

  Като подигна очи и погледна, ето, трима мъже стояха срещу него; и като ги видя, затече се от входа на шатрата да ги посрещне, поклони се до земята, и рече:  

-

  Господарю мой, ако съм придобил твоето благоволение, моля Ти се, не отминавай слугата слугата Си.  

-

  Нека донесат малко вода, та си умийте нозете и си починете под дървото.  

-

  И аз ще донеса малко хляб, да подкрепите сърцата си, и после ще си заминете; понеже затова дойдохте при слугата си. А те рекоха: Стори, както си казал.  

-

  Тогава Авраам влезе бързо в шатрата при Сара и рече: Приготви по-скоро три мери чисто брашно, замеси и направи пити.  

-

  А Авраам се завтече при чердата, взе едно младо, добро теле и го даде на слугата, който побърза да го сготви.  

-

  После взе масло, мляко и сготвеното теле, та сложи пред тях; и стоеше при тях под дървото, докато ядяха.  

-

  Тогава му рекоха: Где е жена ти Сара? А той рече: Ето, в шатрата е.  

-

  И рече Господ : До година по това време Аз непременно ще се върна при тебе и, ето, жена ти Сара ще има син. А Сара слушаше от входа на шатрата, която беше зад него.  

-

  А Авраам и Сара бяха стари, в напреднала възраст; на Сара беше престанало обикновеното на жените.  

-

  И тъй Сара се засмя в себе си, като думаше: Като съм остаряла ще има ли за мене удоволствие, като и господаря ми е стар?  

-

  А Господ рече на Авраама: Защо се засмя Сара и каза: Като съм остаряла, дали наистина ще родя?  

-

  Има ли нещо невъзможно за Господа? На определеното време ще се върна при тебе, до година по това време и Сара ще има син.  

-

  Тогава Сара, понеже се уплаши, се отрече, казвайки: Не съм се смяла. А той каза: Не е тъй ; ти се засмя.  

-

  Като станаха от там, мъжете се обърнаха към Содом; и Авраам отиде с тях, за да ги изпрати.  

-

  И Господ рече: Да открия ли от Авраама това, което ще сторя,  

-

  тъй като Авраам непременно ще стане велик и силен народ и чрез него ще се благословят всичките народи на земята?  

-

  Защото съм го избрал*, за да заповяда на чадата си и на дома си след себе си да пазят Господния път, като вършат правда и правосъдие, за да направи Господ да стане с Авраама онова, което е говорил за него.  

-

  И рече Господ: Понеже викът на Содома и Гомора е силен и, понеже грехът им е твърде тежък,  

-

  ще сляза сега и ще видя дали са сторили напълно според вика, който стигна до Мене; и ако не, ще узная.  

-

  Тогава мъжете, като се обърнаха от там, отидоха към Содом. Но Авраам още стоеше пред Господа.  

-

  И Авраам се приближи и рече: Ще погубиш ли праведния с нечестивия?  

-

  Може да има петдесет праведника в града; ще погубиш ли местата, не ще ли го пощадиш, заради петдесет праведника, които са в него?  

-

  Далеч от Тебе да сториш такова нещо, да убиеш праведника с нечестивия, така щото праведния да бъде като нечестивия! Далеч от Тебе това! Съдията на цялата земя няма ли да върши правда?  

-

  И Господ каза: Ако намеря в Содом петдесет праведника, вътре в града, ще пощадя цялото място, заради тях.  

-

  А в отговор Авраам рече: Ето сега, аз, който съм прах и пепел, се осмелих да говоря на Господа;  

-

  може би на петдесет праведника да не достигат пет; ще погубиш ли целия град, поради липсата на пет души? Той каза: Няма да го погубя ако намеря там четиридесет и пет.  

-

  А Авраам пак Му говори, казвайки: Може да се намерят там четиридесет. Той каза: Заради четиридесет няма да сторя това.  

-

  А Авраам рече: Да се не разгневи Господ и ще кажа: Може да се намерят там тридесет. Той каза: Няма да сторя това, ако намеря там тридесет.  

-

  А Авраам рече: Ето сега, осмелих се да говоря на Господа; може да се намерят там двадесет. Той каза: Заради двадесетте няма да погубя града .  

-

  Тогава Авраам рече: Да се не разгневи Господ и аз ще продумам пак, само тоя път. И той каза: Може да се намерят там десет. И той каза: Заради десет няма да го погубя.  

-

  А като престана да говори с Авраама Господ си отиде; а Авраам се върна на мястото си.  

-