Глава 19

  Привечер дойдоха двама ангела в Содом; а Лот седеше в Содомската порта. И като ги видя, Лот стана да ги посрещне, поклони се с лице до земята и рече:  

-

  Ето, господари мои, свърнете, моля, в къщата на слугата си, пренощувайте и си умийте нозете, и утре станете та си идете по пътя. А те рекоха: Не, на улицата ще пренощуваме.  

-

  Но, като настояваше много, те се отбиха към него и влязоха в къщата му; и той им направи угощение и изпече безквасни хлябове; и ядоха.  

-

  А преди да си легнат те, градските мъже, Содомските жители, млади и стари, всичките люде от всякъде, обиколиха къщата  

-

  и викаха на Лота, казвайки: Где са мъжете, които дойдоха у тебе тая нощ? Изведи ни ги да ги познаем.  

-

  А Лот излезе при тях пред вратата, затвори вратата след себе си, и рече:  

-

  Моля ви се, братя мои, не правете такова нечестие.  

-

  Вижте сега, имам две дъщери, които не са познали мъж; тях да ви изведа вън, и сторете с тях, каквото ви се вижда угодно; само на тия мъже не струвайте нищо, понеже затова са влезли по покрива на стрехата ми.  

-

  Но те рекоха: Махни се нататък. Рекоха още: Той дойде тук самичък и пришелец, а иска още и съдия да стане; ей сега на тебе ще сторим по-голямо зло, отколкото на тях. И насилваха премного човека, Лота, и приближиха се да разбият вратата.  

-

  Но мъжете простряха ръце, дръпнаха Лота при себе си, в къщи, и затвориха вратата.  

-

  Тоже и поразиха със слепота човеците, които бяха пред вратата на къщата, и малък и голям, тъй щото се умориха, като търсеха вратата.  

-

  Тогава мъжете рекоха на Лота: Имаш ли тука друг някой: зет, синове, дъщери и които и да било други, що имаш в града, изведи ги из това място;  

-

  защото ние ще съсипем мястото, понеже силен стана викът им пред Господа, и Господ ни изпрати да го съсипем.  

-

  И тъй, Лот излезе и говори на зетьовете си, които щяха да водят дъщерите му и рече: Станете, излезте из това място, защото Господ ще съсипе града. Но не зетьовете му се видя, че той се шегува.  

-

  Когато се зазори, ангелите настояваха пред Лота, казвайки: Стани, вземи жена си и двете си дъщери, които са тука, за да не погинеш всред наказанието на тоя град.  

-

  Но тоя се бавеше; затова мъжете хванаха за ръка него, жена му и двете му дъщери, изведоха го и поставиха го вън от града; понеже Господ го пожали.  

-

  И като го изведоха вън, рече единият на Лота : Бягай за живота си; да не погледнеш назад, нито да се спреш някъде в цялата тая равнина; бягай на планината, за да не погинеш.  

-

  А Лот им рече: Ах, Господи, не така!  

-

  Ето, слугата ти придоби Твоето благоволение, и с опазването на живота ми, Ти правиш още по-голяма милостта, която си показал към мене; но аз не мога да побягна на планината да не би да ме постигне злато и да умра.  

-

  Гледай, моля, твоя град е близо, за да побягна там, и малък е. Нека побягна там, (не е ли малък град ?) и така животът ми ще се опази.  

-

  Той му каза: Ето слушам те и за това нещо, че няма да разоря града, за който ти говори.  

-

  Бързай, бягай там защото Аз не мога да сторя нищо, догде ти не стигнеш там. Затова тоя град се наименува Сигор*.  

-

  Слънцето изгряваше на земята, когато Лот влезе в Сигор.  

-

  Тогава Господ изля върху Содом и Гомор сяра и огън от Господа от небето.  

-

  Той разори тия градове и цялата равнина, всичките жители на градовете и земните растения.  

-

  Но жена му, след него, погледна назад, и стана стълб от сол.  

-

  Сутринта Авраам подрани на мястото, дето беше стоял пред Господа;  

-

  и погледна към Содом и Гомор и към цялата земя на равнината, и, ето видя, че дим, като дим от пещ, се издигаше от земята.  

-

  И тъй, когато Бог разоряваше градовете на тая равнина, Бог си спомни за Авраама и изпрати Лота изсред разорението, когато разори градовете, дето живееше Лот.  

-

  А Лот излезе от Сигор и живееше в планината, и с него двете му дъщери, понеже се боеше да остане в Сигор; затова живееше в една пещера, той и двете му дъщери.  

-

  Тогава по-старата рече на по-младата: Баща ни е стар, и няма мъж на земята да влезе при нас, според обичая на цялата земя.  

-

  Ела, да упоим баща си с вино и да преспим с него, за да запазим потомството от баща си.  

-

  И тъй, оная нощ упоиха баща си с вино; и по-старата влезе та преспа с баща си; а той не усети, нито кога легна тя, нито кога влезе.  

-

  На другия ден по-старата рече на по-младата: Виж, миналата нощ аз преспах с баща си; да го упоим с вино и тая нощ, та влез ти и преспи с него, за да запазим потомството от баща си.  

-

  И тъй, оная нощ упоиха баща си с вино, и по-младата влезе та преспа с него; а той не усети нито кога легна тя, нито кога стана.  

-

  Така и двете лотови дъщери зачнаха от баща си.  

-

  И по-старата роди син и го наименува Моав; той е до днес отец на моавците.  

-

  Роди и по-младата син и го наименува Бен-ами; той е и до днес отец на амонците.  

-