Глава 24

  А когато Авраам беше стар, напреднал във възраст, и Господ беше благословил Авраама във всичко,  

-

  рече Авраам на най-стария слуга в дома си, който беше настоятел на всичкия му имот: Тури, моля, ръката си под бедрото ми;  

-

  и ще те закълна в Господа, Бог на небето и Бог на земята, че няма да вземеш жена за сина ми от дъщерите на ханаанците, между които живея;  

-

  но да отидеш в отечеството ми, при рода ми, и от там да вземеш жена за сина ми Исаака.  

-

  А слугата му рече: Може да не иска жената да дойде след мене в тая земя; трябва ли да заведа сина ти в оная земя, отгдето си излязъл?  

-

  Но Авраам му каза: Пази се да не върнеш сина ми там.  

-

  Господ, небесният Бог, Който ме изведе из бащиния ми дом и от родната ми земя, и Който ми говори, и Който ми се закле, казвайки: На твоето потомство ще дам тая земя; Той ще изпрати ангела си пред тебе и ще вземеш жена за сина ми оттам.  

-

  Но, ако жената не иска да дойде след тебе, тогава ти ще бъдеш свободен от това мое заклеване; само да не върнеш сина ми там.  

-

  Тогава слугата тури ръката си под бедрото на господаря си Авраама и му се закле за това нещо.  

-

  И тъй, слугата взе десет от камилите на господаря си и тръгна, като носеше в ръцете си от всички богатства на господаря си; стана и отиде в Месопотамия, в Нахоровия град.  

-

  И надвечер, когато жените излизат да си наливат вода, той накара камилите да коленичат вън от града при водния кладенец.  

-

  Тогава каза: Господи, Боже на господаря ми Авраама, дай ми, моля, добър успех днес и покажи благост към господаря ми Авраама.  

-

  Ето, аз стоя при извора на водата, и дъщерите на града излизат да си наливат вода.  

-

  Нека момата, на която река: Я наведи водоноса си да пия; и тя рече: Пий, и ще напоя и камилите ти; -тя нека е оная, която си отредил за слугата си Исаака; от това ще позная, че си показал милост към господаря ми.  

-

  Докато той още говореше, ето Ревека излизаше с водоноса си на рамото си; тя бе се родила на Ватуила, син на Мелха, жената на Авраамовия брат Нахор.  

-

  Момата беше твърде красива на глед, девица, която никой мъж не беше познал; тя, като слезе на извора, напълни водоноса си и се изкачи.  

-

  А слугата се завтече да я посрещне и рече: Я дай ми да пия малко вода от водоноса ти.  

-

  А тя рече: Пий, господарю; и бърже сне водоноса си на ръката си, и му даде да пие.  

-

  И като му даде доволно да пие, рече: И за камилите ти ще налея догде се напоят.  

-

  И като изля бърже водоноса си в поилото, завтече се на кладенеца да налее още и наля за всичките му камили.  

-

  А човекът я наблюдаваше внимателно и мълчеше, за да узнае дали Господ бе направил пътуването му успешно или не.  

-

  Като напоиха камилите, човекът взе една златна обица, тежка половин сикъл, и две гривни за ръцете й, тежки десет сикли злато, и рече:  

-

  Чия си дъщеря? - я ми кажи. Има ли в къщата на баща ти място за нас да пренощуваме?  

-

  А тя му рече: Аз съм дъщеря на Ватуила, син на Мелха, когото тя е родила на Нахора.  

-

  Рече му още: Има у нас и слама, и храна доволно, и място за пренощуване.  

-

  Тогава човекът се наведе, та се поклони на Господа.  

-

  И рече: Благословен да бъде Господ, Бог на господаря ми Авраама, Който не лиши господаря ми от милостта си и верността си, като отправи Господ пътя ми в дома на братята на господаря ми.  

-

  А момата се завтече, та разказа тия неща на майка си.  

-

  И Ревека имаше брат на име Лаван; и Лаван се завтече вън при човека на извора.  

-

  Защото, като видя обицата и гривните на ръцете на сестра си и чу думите на сестра си Ревека, която казваше: Така ми говори човекът; той отиде при човека; и, ето, той стоеше при камилите до извора.  

-

  И рече му: Влез, ти, благословен от Господа; защо стоиш вън? Защото приготвих къщата и място за камилите.  

-

  И тъй, човекът влезе вкъщи; а Лаван разтовари камилите му и даде слама и храна за камилите, и вода за умиване неговите нозе и нозете на хората, които бяха с него.  

-

  И сложиха пред него да яде; но той рече: Не искам да ям, догде не кажа думата си. А Лаван рече: Казвай.  

-

  Тогава той каза: Аз съм слуга на Авраама.  

-

  Господ е благословил господаря ми премного, та стана велик; дал му е овци и говеда, сребро и злато, слуги и слугини, камили и осли.  

-

  И Сара, жената на господаря ми, роди син на господаря ми, когато беше вече остаряла; и на него той даде всичко, що има.  

-

  И господарят ми, като ме закле, рече: Да не вземеш за сина ми жена от дъщерите на ханаанците, в чиято земя живея.  

-

  Но да отидеш в бащиния ми дом и в рода ми, и от там да вземеш жена за сина ми.  

-

  И рекох на господаря ми: Може да не иска жената да дойде след мене.  

-

  Но той ми каза: Господ, пред Когото ходя, ще изпрати ангела си с тебе и ще направи пътуването ти успешно; и ще вземеш жена за сина ми от рода ми и от бащиния ми дом.  

-

  Само тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми, когато отидеш при рода ми; и, ако не ти я дадат, тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми.  

-

  И като пристигнах днес на извора, рекох: Господи, Боже на господаря ми Авраама, моля, ако правиш пътуването ми, по което ходя, успешно,  

-

  ето, аз стоя при водния извор; момата, която излезе да налее вода, и аз й река: Я ми дай да пия малко вода от водоноса ти,  

-

  и тя ми рече: И ти пий, и ще налея и за камилите ти,- тя нека е жената, която Господ е отредил за сина на господаря ми.  

-

  Докато още говорех в сърцето си, ето, Ревека излезе с водоноса на рамото си. И като слезе на извора и наля, рекох й: Я ми дай да пия.  

-

  И тя бързо сне водоноса от рамото си и рече: Пий и ще напоя и камилите ти. И тъй, аз пих, а тя напои и камилите.  

-

  Тогава я попитах, казвайки: Чия си дъщеря? А тя рече: Аз съм дъщеря на Ватуила, Нахоровия син, когото му роди Мелха. Тогава турих обицата на лицето й и гривните на ръцете й.  

-

  И наведох се, та се поклоних на Господа и благослових Господа, Бога на господаря ми Авраама, Който ме доведе по правия път, за да взема за сина на господаря ми братовата му дъщеря.  

-

  Сега, прочее, ако искате да постъпите любезно и верно спрямо господаря ми, кажете ми; и, ако не, пак ми кажете, за да се обърна надясно или наляво.  

-

  А Лаван и Ватуил в отговор рекоха: От Господа стана това; ние не можем да ти речем ни зло, ни добро.  

-

  Ето Ревека пред тебе; вземи я и си иди; нека бъде жена на сина на господаря ти, както Господ е говорил.  

-

  Като чу думите им, Авраамовият слуга се поклони на Господа до земята.  

-

  И слугата извади сребърни и златни накити и облекла, та ги даде на Ревека; така също даде скъпи дарове на брат й и на майка й.  

-

  Подир това, той и хората, които бяха с него, ядоха, пиха и пренощуваха; и като станаха сутринта, слугата рече: Изпратете ме при господаря ми.  

-

  А брат й и майка й казаха: Нека поседи момата с нас известно време, най-малко десетина дни, после нека иде.  

-

  Но той им каза: Не ме спирайте, тъй като Господ е направил пътуването ми успешно; изпратете ме да ида при господаря си.  

-

  А те рекоха: Да повикаме момата и да я попитаме, какво ще каже.  

-

  И тъй, повикаха Ревека и рекоха й: Отиваш ли с тоя човек? А тя рече: Отивам.  

-

  И така, изпратиха сестра си Ревека с бавачката й и Авраамовия слуга с хората му.  

-

  И благословиха Ревека, като й рекоха: Сестро наша, да се родят от тебе хиляди по десет хиляди и потомството ти да завладее портата на ненавистниците си.  

-

  И Ревека и слугите й станаха, възседнаха камилите и отидоха след човека. Така, слугата взе Ревека и си замина.  

-

  А Исаак идеше от Вир-лахайрои, защото живееше в южната земя.  

-

  И като излезе Исаак, за да размишлява на полето привечер, повдигна очи и видя; и, ето камили се приближаваха.  

-

  Също и Ревека повдигна очи и видя Исаака; и слезна от камилата.  

-

  Защото беше рекла на слугата: Кой е оня човек, който иде през полето насреща ни? И слугата беше казал: Това е господарят ми. Затова тя взе покривалото си и се покри.  

-

  И слугата разказа на Исаака всичко, което бе извършил.  

-

  Тогава Исаак въведе Ревека в шатъра на майка си Сара и я взе, и тя му стана жена, и той я обикна. Така Исаак се утеши след смъртта на майка си.  

-