Глава 32

  Тогава Яков отиде по пътя си и ангели Божии го срещнаха.  

-

  А като ги видя, Яков рече: Това е Божие войнство; и наименува мястото Маханаим*.  

-

  И Яков изпрати пред себе си вестители до брата си Исава в Сирийската земя, на местността Едом;  

-

  и заръча им, казвайки: Така да речете на господаря ми Исава: Слугата ти Яков тъй говори: Бях пришелец при Лавана и бавих се до сега;  

-

  придобих говеда, осли и , слуги и слугини; и изпратих да известят на господаря ми, за да придобия благоволението ти.  

-

  А вестителите се върнаха при Якова и казаха: Ходихме при брата ти Исава; а и той иде да те посрещне, и четиристотин мъже с него.  

-

  А Яков, като се уплаши много и се смути, раздели людете, които бяха с него, и стадата, говедата и камилите, на две дружини, казвайки:  

-

  Ако налети Исав на едната дружина и я удари, останалата дружина ще се избави.  

-

  Тогава Яков каза: Боже на баща ми Авраам и Боже на баща ми Исаака, Господи, Който си ми рекъл: Върни се в отечеството си и при рода си, и Аз ще ти сторя добро,  

-

  не съм достоен за най-малката от всичките милости и от всичката вярност, които си показал на слугата си; защото едвам с тоягата си преминах тоя Иордан, а сега станах и два стана.  

-

  Избави ме, моля Ти се, от ръката на брата ми, от ръката на Исава; защото се боя от него, да не би като дойде, да порази и мен, и майка с чада.  

-

  А Ти си казал: Наистина ще ти сторя добро и ще направя потомството ти като морския пясък, който поради множеството си не може да се изброи.  

-

  Като пренощува там оная нощ, взе от онова, що му дойде под ръка, за подарък на брата си Исава:  

-

  двеста кози и двадесет козли, двеста овци и двадесет овни,  

-

  тридесет дойни камили с малките им, четиридесет крави и десет юнци, двадесет ослици и десет жречбета,  

-

  и предаде всяко стадо отделно, в ръцете на слугите си. И рече на слугите си: Минете пред мене и оставете разстояние между едно стадо и друго.  

-

  На първия заръча, като каза: Когато те срещне брат ми Исав и те попита, казвайки: Чий си? Къде отиваш? Чии са тия пред тебе?  

-

  Тогава ще кажеш: Те са на слугата ти Якова; подарък е, който изпраща на господаря ми Исава; и той иде подир нас.  

-

  Така заръча и на втория, на третия и на всичките, които вървяха подир стадата, като казваше: По тоя начин ще говорите на Исава, когато го срещнете;  

-

  и ще речете: Ето, слугата ти Яков иде подир нас. Защото си думаше: Ще го умилостивя с подаръка, който върви пред мене и после ще видя лицето му; може би ще ме приеме благосклонно .  

-

  И тъй, подаръкът мина пред него, но той остана през оная нощ в стана.  

-

  А като стана през нощта, взе двете си жени, двете си слугини и единадесетте си деца, и премина брода на Яков.  

-

  Взе ги и ги прекара през потока, прекара и всичко, що имаше.  

-

  А Яков остана сам. И един човек се бореше с него до зазоряване,  

-

  който, като видя, че не му надви, допря се до ставата на бедрото му; и ставата на Якововото бедро се измести, като се бореше с него.  

-

  Тогава човекът рече: Пусни ме да си отида, защото се зазори. А Яков каза: Няма да те пусна да си отидеш, догде не ме благословиш  

-

  А той му каза: Как ти е името? Отговори: Яков.  

-

  А той рече: Няма да се именуваш вече Яков, но Израил*, защото си бил в борба с Бога и с човеци и си надвил.  

-

  А Яков го попита, като рече: Кажи ми, моля, твоето име. А той рече: Защо питаш за моето име? И благоволи го там.  

-

  И Яков наименува мястото Фануил+, защото, си казваше : Видях Бога лице с лице и животът ми биде опазен.  

-

  Слънцето го огря, като заминаваше Фануил; и куцаше с бедрото си.  

-

  Затова и до днес израилтяните не ядат сухата жила, която е върху ставата на бедрото; защото човекът се допря до ставата на Якововото бедро при сухата жила.  

-