Глава 34

  А Дина, дъщеря на Лия, която тя беше родила на Якова, излезе да види дъщерите на онази земя.  

-

  А Сихем, син на евееца Емор, местния владетел, като я видя, взе я, лежа с нея и я изнасили.  

-

  И душата му се привърза за Якововата дъщеря Дина; и обикна момата и говори на момата по сърцето й.  

-

  И Сихем говори на баща си Емора, казвайки: Вземи ми тая мома за жена.  

-

  А Яков чу, че той осквернил дъщеря му Дина; но понеже синовете му бяха с добитъка му на полето, Яков си замълча до завръщането им.  

-

  Тогава Емор, Сихемовият баща, отиде при Якова, за да се разговори с него.  

-

  А като чуха за станалото , Якововите синове дойдоха от полето; и тия мъже се наскърбиха и много се разгневиха, загдето той сторил безчестие на Израиля, като изнасилил Якововата дъщеря, - нещо, което не трябваше да стане.  

-

  И така, Емор се разговаряше с тях, казвайки: Душата на сина ми Сихема се е привързала към дъщеря ви; дайте му я, моля, за жена.  

-

  И сродете се с нас; давайте на нас вашите дъщери и взимайте за вас нашите дъщери.  

-

  Живейте с нас и земята е пред вас; настанете се и търгувайте в нея, и придобивайте владения в нея.  

-

  Тоже и Сихем рече на баща й и на братята й: Само да придобия вашето благоволение, каквото ми кажете ще дам.  

-

  Искайте от мене вино и дарове, колкото желаете, ще дам, според както ми речете; само ми дайте момата за жена.  

-

  А Якововите синове отговориха на Сихема и на баща му Емора с лукавство, понеже той беше осквернил сестра им Дина; и говориха им, казвайки:  

-

  Не можем да сторим това, да дадем сестра си на необрязан човек; защото това би било укор за нас.  

-

  Само при това условие ще се съгласим с вас: ако станете вие като нас, като обрязвате всеки от мъжки пол между вас,  

-

  тогава ще даваме нашите дъщери вам и ще вземаме вашите дъщери за нас, ще живеем с вас и ще станем един народ.  

-

  Но, ако не приемете условието ни да се обрежете, тогава ще вземем дъщеря си и ще си отидем.  

-

  И това, което казаха, бе угодно на Емора и на Еморовия син Сихема.  

-

  Момъкът не се забави да направи това, защото много обичаше Якововата дъщеря; и в целия му бащин дом той беше най-почтен.  

-

  Тогава Емор и сина му Сихем дойдоха при портата на града си и говориха на градските мъже, казвайки:  

-

  Тия човеци са миролюбиви към нас; затова, нека живеят в земята и търгуват в нея; защото вижте, земята е доволно пространна и за тях. Нека вземаме дъщерите им за жени и да им даваме нашите дъщери.  

-

  Тия човеци се съгласиха да живеят с нас и да бъдем един народ, само с това условие, щото всеки от мъжки пол между нас да се обреже, както те се обрязват.  

-

  Добитъкът им, имотът им и всичките им животни не ще ли станат наши? Само да се съгласим с тях и те ще живеят с нас.  

-

  Тогава всичките, които излизаха от портата на града му, послушаха Емора и сина му Сихем; всеки от мъжки пол се обряза, всичките, които излизаха от портата на града му.  

-

  А на третия ден, когато бяха в болките си, двама от Якововите синове, Симеон и Левий, братя на Дина, взеха всеки ножа си, нападнаха дързостно града и избиха всички от мъжки пол.  

-

  Убиха с острото на ножа Емора и сина му Сихем; а Дина взеха из дома на Сихема и си излязоха.  

-

  Тогава Якововите синове се спуснаха върху убитите и ограбиха града, понеже бяха осквернили сестра им.  

-

  Забраха овците им, говедата им, ослите им, каквото имаше в града и по полето, и всичкото им богатство;  

-

  и откараха в плен всичките им деца и жени, и разграбиха всичко що имаше в къщите.  

-

  Но Яков рече на Симеона и Левия: Вие ме смутихте, понеже ме направихте да съм омразен* между жителите на тая земя, между ханаанците и ферезейците; и понеже аз имам малко хора, те ще се съберат против мене и ще ме поразят, та ще погина аз и домът ми.  

-

  А те казаха: Трябваше ли той да постъпи със сестра ни, като с блудница?  

-