Глава 42

  А като видя Яков, че в Египет се намира жито, Яков рече на синовете си: Защо се гледате един друг?  

-

  Рече още: Ето, чух, че в Египет се намира жито; слезте там та ни купете от там, за да живеем и да не измрем.  

-

  Тогава десетте Иосифови братя слязоха да купят жито от Египет.  

-

  А Яков не изпрати Вениамина, Иосифовия брат, заедно с братята му; защото думаше: Да не би да му се случи нещастие.  

-

  И тъй, между ония, които идеха, дойдоха и синовете на Израиля да купят; защото имаше глад и в Ханаанската земя.  

-

  А понеже Иосиф беше управител на земята и той беше, който продаваше на всичките люде на оная земя, затова братята на Иосифа, като дойдоха, поклониха му се с лицата си до земята.  

-

  А Иосиф, като видя братята си, позна ги, но се престори, като чужд на тях, говореше им грубо и им рече: От где идете? А те рекоха: От Ханаанската земя, за да купим храна.  

-

  (А при все, че Иосиф позна братята си, те не го познаха).  

-

  Тогава Иосиф, като си спомни сънищата, които беше видял за тях, рече им: Вие сте шпиони; дошли сте да съглеждате голотата на тая земя.  

-

  А те му казаха: Не, господарю, слугите ти дойдоха да си купят храна.  

-

  Ние всички сме синове на един човек, честни човеци сме, слугите ти не са шпиони.  

-

  Но той им рече: Не, дошли сте да съглеждате голотата на земята.  

-

  А те казаха: Ние, твоите слуги, сме дванадесет братя, синове на един човек в Ханаанската земя; и, ето, най-младият е днес при баща ни, а единият го няма.  

-

  А Иосиф им рече: Това е, което ви казах, когато рекох: Шпиони сте.  

-

  Ето как ще бъдете опитани: В името на Фараона*, няма да излезете от тука, ако не дойде и по-младият ви брат тука.  

-

  Пратете един от вас да доведе брата ви; а вие ще останете затворени догде се проверят думите ви, дали говорите истина; и ако не, в името на Фараона*, наистина вие сте шпиони.  

-

  И ги постави под стража за три дена.  

-

  А на третия ден Иосиф им рече: Това сторете и ще живеете, защото аз се боя от Бога:  

-

  Ако сте честни, нека остане един от вашите братя в къщата, в която сте пазени; вие идете, закарайте жито за гладните си челяди+,  

-

  па ми доведете най-младият си брат; така ще се докаже, че думите ви са истинни, и вие няма да умрете. И сториха така.  

-

  И рекоха си един на друг: Наистина сме виновни за нашия брат, гдето видяхме мъката на душата му, когато ни се молеше и ние не го послушахме; затова ни постигна туй бедствие.  

-

  А Рувим им отговори казвайки: Не ви ли говорих тия думи: Не съгрешавайте против детето, но вие не послушахте. Затова, вижте, кръвта му се изисква.  

-

  А те не знаеха, че Иосиф разбираше, защото говореха с него чрез преводач.  

-

  И той се оттегли от тях и плака; после, като се върна при тях, говореше им; и взе измежду тях Симеона та го върза пред очите им.  

-

  Тогава Иосиф заповяда да напълнят съдовете им с жито, да върнат парите на всекиго в чувала му, и да им дадат храна за из пътя; и сториха им така.  

-

  А те натовариха житото на ослите си и си тръгнаха от там.  

-

  Но когато един от тях развърза чувала си на мястото за пренощуване, за да даде храна на осела си, видя, че парите му бяха отгоре в чувала.  

-

  И рече на братята си: Парите ми са повърнати; наистина, вижте ги в чувала ми. Тогава сърцата им се ужасиха, и те се обръщаха с трепет един към друг и казваха: Що е това, което ни стори Бог?  

-

  И като дойдоха при баща си Якова, в Ханаанската земя, разказаха му всичко, което им се бе случило.  

-

  Рекоха: Човекът, който е господар на оная земя, ни говори грубо, и ни взе за човеци дошли да съгледат страната.  

-

  Но ние му казахме: Честни човеци сме, не сме шпиони;  

-

  дванадесет братя сме, синове на един баща*; единият се изгуби, а най-младият е днес при баща ни в Ханаанската земя.  

-

  И човекът, господарят на земята ни каза: Ето как ще позная дали сте честни: оставете един от вашите братя при мене и вземете жито за гладните си домочадия+ и си идете,  

-

  па ми доведете най-младия си брат; тогава ще позная, че не сте шпиони, а сте честни, и ще пусна брата ви, и вие ще търгувате в тая земя.  

-

  А като изпразваха чувалите си, ето, на всеки възела с парите му беше в чувала му; и те и баща им се уплашиха като видяха възлите с парите си.  

-

  Тогава баща им Яков каза: Вие ме оставихте без чада; Иосифа няма, Симеона няма, а искате и Вениамина да заведете; върху мене падна всичко това!  

-

  А Рувим, като говореше на баща си, рече: Убий двамата ми сина, ако не ти го доведа; предай го в моята ръка и аз пак ще ти го доведа.  

-

  А Яков каза: Син ми няма да слезе с вас, защото брат му умря, и само той остана; ако му се случи нещастие по пътя, по който отивате, тогава ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба.  

-