Глава 50

  Тогава Иосиф падна на лицето на баща си, плака върху него и го целува.  

-

  И Иосиф заповяда на служащите нему лекари да балсамират баща му; и лекарите балсамираха Израиля,  

-

  като работиха над него напълно четиридесет дена; защото толкова е пълното време за балсамиране; и египтяните го оплакваха седемдесет дена.  

-

  И като преминаха дните на жалейката за него, Иосиф говори на Фараоновия дом, казвайки: Ако съм придобил вашето благоволение, говорете, моля ви се, в ушите на Фараона и речете:  

-

  Баща ми ме закле, като каза: Виж, аз умирам; в гроба, който се приготвих в Ханаанската земя, там да ме погребеш. Сега, прочее нека отида, моля, да погреба баща; си и ще се върна.  

-

  А рече Фараон: Иди, погреби баща си, според както те е заклел.  

-

  И така, Иосиф отиде да погребе баща си; и с него отидоха всичките служители на Фараона, старейшините на дома му, и всичките старейшини на Египетската земя,  

-

  също и целият дом на Иосифа, братята му, и бащиният му дом; само челядите си, стадата си и добитъка си оставиха в Гесенската земя.  

-

  Отидоха с него и колесници и конници, тъй че стана много голямо шествие.  

-

  И когато пристигнаха до Атадовото гумно, което е оттатък* Иордан, там ридаха твърде много и силно; и Иосиф направи за баща си седемдневна жалейка.  

-

  А ханаанците, тамошните жители, като видяха жалейката при Атадовото гумно, рекоха: египтяните имат голяма жалейка; затова мястото , което е оттатък* Иордан, се наименува Авел-мисраим+.  

-

  Тогава синовете на Израиля му сториха, според както им беше заповядал;  

-

  защото синовете му го пренесоха в Ханаанската земя и го погребаха в пещерата на нивата Махпелах, срещу Мамврий, която пещера Авраам купи заедно с нивата за собствено гробище от хетееца Ефрон.  

-

  И Иосиф, като погреба баща си, върна се в Египет, той и братята му и всички, които бяха отишли с него да погребат баща му.  

-

  А като видяха Иосифовите братя, че умря баща им, думаха си: Може Иосиф да ни намрази и да ни възвърне жестоко всичкото зло, що сме му сторили.  

-

  Затова пратиха на Иосифа да му кажат: Преди да умре баща ти ни заповяда с думите:  

-

  Така да кажете на Иосифа: Прости, моля ти се, престъплението на братята си и греха им за злото, което ти сториха. И тъй, прости молим ти се, престъплението на слугите на бащиния ти Бог. А Иосиф се разплака, когато му говориха.  

-

  После отидоха и братята му та паднаха пред него и рекоха: Ето, ние сме ти слуги.  

-

  А Иосиф им каза: Не бойте се; нима съм аз вместо Бога?  

-

  Вие наистина намислихте зло против мене; но Бог го намисли за добро, за да действува така, щото да спаси живото на много люде, както и стана днес.  

-

  Прочее, не бойте се; аз ще храня вас и челядите ви. И утеши ги и говори им любезно.  

-

  Така Иосиф остана да живее в Египет, той и бащиният му дом. И Иосиф живя сто и десет години;  

-

  и Иосиф видя Ефремови чада от третия род; също и децата на Манасиевия син Махира се родиха на Иосифовите колене.  

-

  След това, Иосиф рече на братята си: Аз умирам; а Бог непременно ще ви посети, и ще ви заведе от тая земя в земята, за която се е клел на Авраама, Исака и Якова.  

-

  И Иосиф закле потомците на Израиля, като рече: Понеже Бог непременно ще ви посети, то вие да изнесете костите ми от тука.  

-

  И тъй, Иосиф умря, на възраст сто и десет години; и балсамираха го и положиха го в ковчег в Египет.  

-