Глава 18

  След това, цялото общество израилтяни се събра в Сило, гдето и поставиха шатъра за срещане; защото земята вече беше завладяна от тях.  

-

  Обаче, между израилтяните останаха седем племена, които още не бяха взели наследството си.  

-

  Исус, прочее, каза на израилтяните: До кога ще немарите да отидете и завладеете земята, която ви е дал Господ Бог на бащите ви?  

-

  Изберете си по трима мъже от всяко племе, и аз ще ги пратя; и като станат, нека обходят земята и я опишат, според както трябва, да я наследят, и нека дойдат при мене.  

-

  Нека я разделят на седем дяла, като си остане Юда в пределите си, на юг, и Иосифовият дом си остане в пределите си на север.  

-

  И като опишете земята на седем дяла и донесете описанието тук при мене, аз ще хвърля жребие за вас тук пред Господа нашият Бог.  

-

  Защото левитите нямат дял между вас, понеже Господното свещенство е тяхно наследство; а Гад и Рувим и половината от Манасиевото племе получиха оттатък Иордан, на изток, наследството си, което Господният слуга Моисей им даде.  

-

  И тъй, мъжете станаха та отидоха; и на ония, които отидоха да опишат земята, Исус даде поръчка, като рече: Идете, обходете земята, за да я опишете, и върнете се при мене; и аз ще хвърля жребие за вас, тук в Сило пред Господа.  

-

  Мъжете, прочее, отидоха и обходиха земята, и описаха я в книга по градове на седем дяла, и дойдоха при Исуса в стана в Сило.  

-

  Тогава Исус хвърли жребие за тях в Сило пред Господа; и там Исус раздели земята на израилтяните според дяловете им.  

-

  Излезе жребието на племето на вениаминците по семействата им; и като излезе жребието, пределът им се падна между юдейците и Иосифовите потомци.  

-

  На север границата им беше от Иордан; и границата отиваше към северната страна на Ерихон, и възлизаше през хълмистата земя на запад, и свършваше при ветавенската пустиня;  

-

  и от там границата минаваше към Луз, край южната страна на Луз (който е Ветил); и границата слизаше в Атарот-адар, до хълма, който е на юг от долния Ветерон.  

-

  От там границата се простираше и завиваше на западната страна и завиваше на западната страна към юг, на юг от хълма, който е срещу Ветерон, и свършваше с Кириат-ваал (който е Кириатиарим), град на юдейците. Това беше западната страна.  

-

  А южната страна беше от края на Кириатиарим, от гдето границата минаваше към запад и свършваше при извора на водата Нефтоя;  

-

  и границата слизаше до края на хълма, който е срещу долината на Еномовия син, и който е на север от долината на рафаимите, и слизаше през долинката на Енома до южната страна на Евус, и слизаше при извора Рогил,  

-

  и като се разпростираше от север минаваше в Енсемес, и излизаше в Галилот, който е срещу нагорнището при Адумим, и слизаше при камъка на Рувимовия син Воана,  

-

  и минаваше в страната, която е на север срещу Арава, и слизаше в Арава;  

-

  и границата минаваше към северната страна на Ветагла; и границата свършваше при северния залив на Соленото море, при южния край на Иордан. Това беше южната граница.  

-

  А границата му на източната страна беше Иордан. Това беше според границите си околовръст, наследството на вениаминците, според семействата им.  

-

  А градовете за племето на вениаминците по семействата им бяха: Ерихон, Ветагла, Емек-кесис,  

-

  Ветарава, Семараим, Ветил,  

-

  Авим, Фара, Офра,  

-

  Хефар-амона, Афни, и Гава; дванадесет града със селата им;  

-

  Гаваон, Рама, Вирот,  

-

  Масфа, Хефира, Моса,  

-

  Рекем, Ерфаил, Тарала,  

-

  Сила, Елеф, Евус (който е Ерусалим), Гаваот и Кириат; четиридесет града със селата им. Това е наследството на вениаминците, според семействата им.  

-