Глава 1

  След смъртта на Саула, като се върна Давид от поражението на амаличаните, и Давид беше престоял в Сиклаг два дена,  

-

  на третия ден, ето, дойде един човек из стана, от Саула, с раздрани дрехи и пръст на главата си; и като влезе при Давида, падна на земята та се поклони.  

-

  И Давид рече: От где идеш? А той му каза: От Израилевия стан се отървах.  

-

  И рече Му Давид: Какво стана? Кажи ми, моля. А той отговори: Людете побягнаха от сражението, даже и мнозина от людете паднаха мъртви; умряха още и Саул и син му Ионатан.  

-

  Тогава Давид рече на момъка, който му съобщаваше това : От къде знаеш, че Саул и син му Ионатан са мъртви?  

-

  И момъкът, който му съобщаваше това рече: Намерих се случайно в хълма Гелвуе, и, ето, Саул беше се подпрял на копието си, и, ето, колесниците и конниците го застигнаха.  

-

  И като погледна отдире си, той ме видя, и повика ме. И отговорих: Ето ме.  

-

  И рече ми: Кой си ти? И отговорих му, амаличанин съм.  

-

  Пак ми рече: Застани, моля, над мене та ме убий, защото помрачение ме обзе; понеже целият ми живот е още в мене.  

-

  И тъй, застанах над него и го убих, понеже бях уверен, че не можеше да живее, като беше вече паднал; и взех короната, която беше на главата му, и гривната, която беше на ръката му, та ги донесох тук при господаря си.  

-

  Тогава Давид хвана дрехите си, та ги раздра: така направиха и всичките мъже, които бяха с него  

-

  И жалиха и плакаха и постиха до вечерта за Саула и за сина му Ионатана, и за Господните люде и за Израилевия дом, за гдето бяха паднали от меч.  

-

  А Давид рече на момъка, който му съобщаваше това : От где си ти? И отговори: Аз съм син на един чужденец, амаличанин.  

-

  И рече му Давид: Ти как се не убоя да дигнеш ръка да убиеш Господния помазаник?  

-

  И Давид повика един от момците и рече: Пристъпи, нападни го. И той го порази та умря.  

-

  И Давид му рече: Кръвта ти да бъде на главата ти; защото устата ти свидетелствуваха против тебе, като рече: Аз убих Господния помазаник  

-

  Тогава Давид оплака Саула и сина му Ионатана с тоя плач;  

-

  (и заръча да научат юдейците тая Песен на лъка; ето, написана е в Книгата на Праведния): -  

-

  Славата ти, о Израилю, е застреляна на опасните* места на полето ти! Как паднаха Силните.  

-

  Не възвестявайте това в Гет, Не го прогласявайте по улиците на Аскалон, За да не се зарадват филистимските дъщери, За да не се развеселят дъщерите на необрязаните.  

-

  Хълми гелвуиски, да няма роса нито дъжд на вас, Нито ниви доставяйки първи плодове за жертви; Защото там бе захвърлен щитът на силните, Щитът на Саула, като да не е бил той помазан с миро.  

-

  От кръвта на убитите, От лоя на силните, Лъкът Ионатанов не се връщаше назад, И мечът Саулов не се връщаше празен.  

-

  Саул и Ионатан Бяха любезни и рачителни в живота си, И в смъртта си не се разделиха; По-леки бяха от орлите, По-силни от лъвовете.  

-

  Израилеви дъщери, плачете за Саула, Който ви обличаше в червено с украшения, Който туряше златни украшения по дрехите ви.  

-

  Как паднаха силните всред боя! Ионатан, поразен на опасните* места на полето ти  

-

  Прескръбен съм за тебе Ионатане, брате мой! Рачителен ми беше ти; Твоята любов към мене беше чудесна, Превъзхождаше любовта на жените.  

-

  Как паднаха силните, И погинаха бойните оръжия!  

-