Глава 3

  След това Иов отвори устата си та прокле деня си.  

-

  Иов, проговаряйки, рече: -  

-

  Да погине денят, в който се родих, И нощта, в която се каза, роди се мъжко.  

-

  Да бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина.  

-

  Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него; Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен.  

-

  Тъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците.  

-

  Ето, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея.  

-

  Да я прокълнат ония, които кълнат дните, Ония, които са изкусни да събудят левиатана.  

-

  Да изгаснат звездите на вечерта й; Да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората;  

-

  Защото не затвори вратата на майчината ми утроба, И не скри скръбта от очите ми.  

-

  Защо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата?  

-

  Защо ме приеха коленете? И защо съсците, за да суча?  

-

  Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой.  

-

  Заедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове;  

-

  Или с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро;  

-

  Или, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели.  

-

  Там нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват.  

-

  Заедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника,  

-

  Там са малък и голям; И слугата е свободен от господаря си,  

-

  Защо се дава видело на злощастния, И живот на огорчения в душата,  

-

  Които копнеят за смъртта, и нямат я, Ако и да копнеят за нея повече отколкото за скрити съкровища, -  

-

  Които се много радват и веселят, Когато намерят гроба?  

-

  Защо се дава видело на човека, чиито път е скрит, И когото Бог е преградил?  

-

  Защото вместо ядене, дохожда ми въздишка; И стенанията ми се изливат като вода.  

-

  Защото онова, от което се боях, случи ми се, И онова, от което треперех, дойде върху мене.  

-

  Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; Но пак смущение ме нападна.  

-