Глава 10

  Душата ми се отегчи от живота ми; За това, ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.  

-

  Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.  

-

  Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?  

-

  Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?  

-

  Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,  

-

  Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,  

-

  При все че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да ме избавя от ръката Ти?  

-

  Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?  

-

  Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?  

-

  Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?  

-

  С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;  

-

  Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.  

-

  Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;  

-

  Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен,  

-

  Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,  

-

  Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.  

-

  Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си,* И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.  

-

  Защо прочее ме извади Ти из утробата? Иначе, бих издъхнал без да ме е виждало око;  

-

  Бих бил като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.  

-

  Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко  

-

  Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка, -  

-

  Земя, мрачна като самата тъмнина, Земя на мрачна сянка и без никакъв ред, Дето виделото е като тъмнина.  

-