Глава 13

  Ето, моето око е видяло всичко това, Ухото ми е чуло и го е разбрало.  

-

  Което знаете вие, това зная и аз; Не съм по-долен от вас.  

-

  Но аз бих говорил на Всемогъщия, И желая да разисквам с Бога;  

-

  Защото вие сте измислители на лъжа; Всинца сте безполезни лекари.  

-

  Дано млъкнехте съвсем! И това щеше да ви бъде за мъдрост.  

-

  Слушайте сега доводите ми, И дайте внимание в жалбата на устните ми.  

-

  Заради Бога несправедливо ли ще говорите? Заради Него измама ли ще изкажете?  

-

  Заради Него пристрастие ли ще покажете? Заради Бога ще се съдите ли?  

-

  Добро ли е да ви изпита Той? Или ще можете да Го излъжете, както лъжат човека?  

-

  Той непременно ще ви изобличи, Ако тайно показвате пристрастие.  

-

  Величието Му не ще ли ви уплаши? И ужасът Му не ще ли да ви нападне?  

-

  Вашите паметни думи стават пред Него поговорки от пепел; Защитата ви става укрепление от кал.  

-

  Млъкнете! оставете ме и аз да говоря; И нека дойде върху мене каквото ще.  

-

  Каквото и да стане, ще взема месата си в зъбите си, И ще туря живота в шепата си.  

-

  Ако и да ме убие Той, аз ще Го чакам; Но пак ще защитя пътищата си пред Него.  

-

  Даже това ще ми бъде спасение, Че нечестив човек няма да дойде пред Него.  

-

  Послушайте внимателно думата ми; И изявлението ми нека бъде в ушите ви.  

-

  Ето сега, аз съм наредил делото си; Зная, че ще се оправдая.  

-

  Кой е оня, който ще се съди с мене? Защото, ако млъкна, сега ще издъхна.  

-

  Само две неща не ми направяй, Тогава не ще се скрия от лицето Ти, -  

-

  Не отказвай да оттеглиш ръката Си от мене, И нека ме не уплаши ужасът Ти.  

-

  Тогава Ти повикай, и аз ще Ти отговоря; Или аз да говоря, и ти ми отговори.  

-

  Колко са беззаконията ми и греховете ми? Яви ми престъплението ми и греха ми.  

-

  Защо криеш лицето Си, И ме считаш за Свой неприятел?  

-

  Ще изморяваш ли лист отвяван? И ще гониш ли суха плява?  

-

  Защо пишеш горести против мене, И ме правиш да наследявам беззаконията на младостта си,  

-

  И туряш нозете ми в клада, И наблюдаваш всичките ми пътища, Забелязваш дирите на нозете ми? -  

-

  При все, че аз като гнила вещ тлея, Като дреха от молец изядена.  

-