Глава 17

  Духът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът чака.  

-

  Сигурно ми се присмиват; И окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!  

-

  Дай, моля, поръчителство; стани ми поръчител при Себе Си; Кой друг би дал ръка на мене?  

-

  Защото си скрил сърцето им от разум; Затова няма да ги възвисиш.  

-

  Който заради плячка предава приятели - Очите на чадата му ще изтекат.  

-

  Той ме е поставил и поговорка на людете; И укор станах аз пред тях.  

-

  Помрачиха очите ми от скръб, И всичките ми телесни части станаха като сянка.  

-

  Правдивите ще се почудят на това, И невинният ще се повдигне против нечестивия.  

-

  А праведният ще се държи в пътя си, И който има чисти ръце ще увеличава силата си.  

-

  А вие всички, моля, пак дойдете; Обаче не ще мога намери между вас един разумен.  

-

  Дните ми преминаха; Намеренията ми и желанията на сърцето ми се пресякоха.  

-

  Нощта скоро ще замести деня; Виделото е близо до тъмнината,  

-

  Ако очаквам преизподнята за мое жилище, Ако съм постлал постелката си в тъмнината,  

-

  Ако съм викнал към тлението, Баща ми си ти, - Към червеите: Майка и сестра ми сте,  

-

  То где е сега надеждата ми? Да! кой ще види надеждата ми?  

-

  При вратите на преизподнята ще слезе тя, Когато едновременно ще има покой в пръстта.  

-