Глава 20

  Тогава нааматецът Софар в отговор рече:  

-

  Понеже ме карат мислите ми да отговоря, Затова бързам.  

-

  Чух укорително изобличение против мене; И духът на разума ме кара да отговоря.  

-

  Не знаеш ли това от старо време, От когато е поставен човек на земята,  

-

  Че тържеството на нечестивите е кратковременно, И радостта на безбожния е минутна?  

-

  Макар величието му да се издигне до небето, И главата му да стигне до облаците.  

-

  Пак той ще се изрине за винаги, както нечистотиите му; Ония, които са го гледали, ще кажат, Где е той?  

-

  Като сън ще отлети и няма да се намери, И като нощно видение ще изчезне.  

-

  Окото, което го е гледало, не ще го гледа вече; И мястото му няма да го види вече.  

-

  Чадата му ще потърсят благоволението на сиромасите; И ръцете му ще повърнат имота им.  

-

  Костите му са пълни със съгрешенията на младостта му; И те ще лежат с него в пръстта.  

-

  Ако и да е сладко злото в устата му, Та го крие под езика си.  

-

  Ако и да го жали и не го оставя, Но все още го държи вътре в устата си,  

-

  Пак храната му ще се измени в червата му, На жлъчка аспидна ще се обърне във вътрешностите му.  

-

  Погълнал е богатство, но ще го повърне; Бог ще го изтръгне из корема му.  

-

  Отрова аспидна ще суче; Език ехиднин ще го умъртви.  

-

  Няма вече да гледа потоците, Реките, които текат с мед и масло.  

-

  Това, за което се трудим, ще го възвърне, И няма да се наслаждава на него*; Съразмерно с имота, който е придобил, Той няма да се радва,  

-

  Защото е угнетил сиромасите и ги е оставил; Заграбил е къща, която не бе построил.  

-

  Понеже не е знаел насита на лакомството си, Няма да запази нищо от това, което му е най-мило;  

-

  Понеже не остана нищо, което не изпояде, Затова благоденствието му няма да трае.  

-

  Когато е в пълно изобилие, ще го сполети оскъдност; Ръката на всеки окаяник ще го нападне.  

-

  Когато се кани да напълни корема си, Бог ще хвърли върху него яростния Си гняв, И ще го навали върху него, когато още яде.  

-

  Когато бяга от желязното оръжие, Стрелата на медния лък ще го прониже.  

-

  Той я изтръгва, и тя излиза из тялото му, Да! лъскавият й връх излиза из жлъчката му; Ужаси го обземат.  

-

  Всякаква тъмнина е запазена за съкровищата му; Огън нераздухван от човек ще го пояде; На тия, които останат в шатъра му, зле ще им бъде.  

-

  Небето ще открие беззаконието му, И земята ще се повдигне против него.  

-

  Богатството на дома му ще изчезне, В деня на Божия гняв ще се разпилее.  

-

  Това е от Бога делът на нечестивия, И определеното му от Бога наследство.  

-