Глава 21

  Тогава Иов в отговор рече:  

-

  Слушайте внимателно говоренето ми, И с това ме утешавайте.  

-

  Потърпете ме, и аз ще говоря; А след като изговоря, присмивайте се.  

-

  За човека ли се оплаквам аз? А как да се не утесни духът ми?  

-

  Погледнете на мене, и почудете се, И турете ръка на устата си.  

-

  Само да си наумя тия въпроси ужасявам се, И трепет обзема снагата ми.  

-

  Защо живеят нечестивите, Остаряват; даже стават и много силни.  

-

  Чадата им се утвърждават заедно с тях пред лицето им, И внуците им пред очите им.  

-

  Домовете им са свободни от страх; И Божията тояга не е върху тях.  

-

  Говедата им се гонят и не напразно; Юницата им се тели, и не помята.  

-

  Пущат чадата си като овце; И децата им скачат.  

-

  Пеят при музиката на тъпанчето и арфата, И веселят се при звука на свирката.  

-

  Прекарват дните си в благополучие; И в една минута слизат в гроба.  

-

  Все пак казват Богу: Оттегли се от нас, Защото не искаме да знаем пътищата Ти.  

-

  Що е Всемогъщият, та да Му служим? И какво се ползваме, като Го призоваваме?  

-

  Ето, щастието им не е в тяхна ръка; Далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!  

-

  Колко често изгасва светилникът на нечестивите, И дохожда бедствието им върху тях! Бог им разпределя болезни в гнева Си.  

-

  Те са като плява пред вятъра, И като прах от плява, който вихрушката отвява.  

-

  Думате, Бог пази наказанието на тяхното беззаконие за чадата им. По-добре нека въздаде на сами тях, за да го усещат;  

-

  Собствените им очи нека видят гибелта им, И сами те нека пият от гнева на Всемогъщия.  

-

  Защото какво наслаждение от дома си има нечестивият след себе си, Когато се преполови числото на месеците му?  

-

  Ще научи ли някой Бога на знание, Тъй като Той съди високите?  

-

  Един умира в пълно благополучие, Като е във всичко охолен и спокоен;  

-

  Ребрата му са покрити с тлъстина, И костите му са напоени с мозък.  

-

  А друг умира в душевна горест, Като никога не е ял с весело сърце.  

-

  Заедно лежат в пръстта, И червеи ги покриват.  

-

  Ето, зная мислите ви И хитруванията ви за съсипването ми.  

-

  Защото думате: Где е къщата на княза? И где е шатърът, гдето живееха нечестивите?  

-

  Не сте ли попитали минаващите през пътя? И не разбирате ли бележитите им примери, -  

-

  Че нечестивият се пази за ден на погибел, И че в ден на гняв ще бъде закаран?  

-

  Кой ще изяви пред лицето му неговия път? И кой ще му въздаде за онова, което е сторил?  

-

  Но и той ще бъде донесен в гроба, И ще пази над гробницата си.  

-

  Буците на долината ще му бъдат леки; И всеки човек ще отиде подир него, Както безбройни са отишли преди него,  

-

  Как, прочее, ми давате празни утешения, Тъй като в отговорите ви остава само лъжа?  

-