Глава 24

  Защо, ако времената не са открити от Всемогъщия, Ония които Го познават, не виждат дните Му за съд?  

-

  Едни преместят межди, Грабят стада и ги пасат;  

-

  Откарват осела на сирачетата; Вземат в залог говедото на вдовицата;  

-

  Изтласкват бедните от пътя; Сиромасите на земята се крият заедно от тях.  

-

  Ето, като диви осли в пустинята излизат по работата си, Подраняват да търсят храна; Пустинята из доставя храна за чадата им.  

-

  Жънат фуража в нивата, за да го ядат. И берат лозата на неправедника;  

-

  Цяла нощ лежат голи без дрехи, И нямат завивка в студа;  

-

  Измокрюват се от планинските дъждове, И прегръщат скалата, понеже нямат прибежище.  

-

  Други грабват сирачето от съседите, И вземат залог от сиромаха.  

-

  Голи, тия ходят крадешком без дреха, И гладни, носят сноповете;  

-

  Изтискват дървено масло в техните огради, Тъпчат линовете им, а остават жадни.  

-

  Умиращите охкат из града, И душата на ранените вика; Но пак това безумие Бог не гледа.  

-

  Дали са от противниците на виделината; Не знаят пътищата й, И не стоят в пътеките й,  

-

  Убиецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, А нощем е като крадец.  

-

  Така и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, Като казва: Око не ще ме види; И преличава лицето си.  

-

  В тъмнината пробиват къщи; Те се затварят през деня, Видело не познават.  

-

  Защото за всички тях зората е като мрачната сянка; Понеже познават ужасите на мрачната сянка.  

-

  Бърже се отдалечат по лицето на водата; Делът им е проклет на земята; Не се обръщат вече към пътя за лозята.  

-

  Както сушата и топлината поглъщат водата от снега, Така и преизподнята грешните.  

-

  Майчината утроба ще ги забрави; Червеят ще има сладко ястие в тях; Няма вече да се спомнят; И неправдата ще се строши като дърво.  

-

  Поглъщат неплодната, която ражда; И на вдовицата не правят добро,  

-

  Влачат и мощните със силата си; Те стават, и никой не е безопасен в живота си.  

-

  Бог им дава безопасност, и те се успокояват с нея, Но очите Му са върху пътищата им.  

-

  Въздигнаха се за малко, и, ето, че ги няма! Снишават се; и както всички други си отиват, И отсичат се като главите на класовете.  

-

  И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец, И ще обърне в нищо думите ми?  

-