Глава 39

  Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?  

-

  Преброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им? -  

-

  Когато се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си.  

-

  Малките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат вече при тях.  

-

  Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на тоя плах бежанец,  

-

  За кой съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище?  

-

  Той се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на този, който го кара.  

-

  Планините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина.  

-

  Ще благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли?  

-

  Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?  

-

  Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?  

-

  Ще се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да го събере в гумното ти?  

-

  Крилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са?  

-

  Защото тя оставя яйцата си на земята И ги топли в пръстта,  

-

  А забравя, че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче.  

-

  Носи се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа за опасности:  

-

  Понеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум.  

-

  Когато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му.  

-

  Ти ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?  

-

  Ти ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.  

-

  Копае с крак в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията.  

-

  Присмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча,  

-

  Тула по страната му трещи, И лъскавото копие, и сулицата.  

-

  С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва от радост.  

-

  Щом свири тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането.  

-

  Чрез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, И простира крилата си към юг?  

-

  При твоята ли заповед се възвишава орелът, И при гнездото си по височините?  

-

  Живее по канарите, и там се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите места.  

-

  От там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч.  

-

  И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е той.  

-