Глава 41

  Можеш ли да извлечеш крокодила+ с въдица, Или да притиснеш езика му с въже?  

-

  Можеш ли тури оглавник на носа му, Или да пробиеш челюстта му с кука?  

-

  Ще отправи ли той към тебе много моления? Ще ти говори ли със сладки думи?  

-

  Ще направи ли договор с тебе, Та да го вземеш за вечен слуга?  

-

  Можеш ли игра с него както с птица? Или ще то вържеш ли за забава на момичетата си?  

-

  Дружините риболовци ще търгуват ли с него? Ще го разделят ли между търговците?  

-

  Можеш ли прониза* кожата му със сулици, Или главата му с рибарски копия?  

-

  Тури ръката си на него; Спомни си боя, и не прави вече това.  

-

  Ето, надеждата да го хване някой е празна; Даже от изгледа му не отпада ли човек?  

-

  Няма човек толкова дързък щото да смее да го раздразни. Тогава кой може да застане пред Мене?  

-

  Кой Ми е дал по-напред, та да му отплатя? Все що има под цялото небе е Мое.  

-

  Няма да мълча за телесните му части, нито за силата Му. Нито за хубавото му устройство.  

-

  Кой може да смъкне външната му дреха? Кой може да влезе вътре в двойните му челюсти+?  

-

  Кой може да отвори вратите на лицето му? Зъбите му изоколо са ужасни.  

-

  Той се гордее с наредените си люспи, Съединени заедно като че ли плътно запечатани;  

-

  Едната се допира до другата Така щото ни въздух не може да влезе между тях;  

-

  Прилепени са една за друга, Държат се помежду си тъй щото не могат да се отделят.  

-

  Когато киха блещи светлина, И очите му са като клепачите на зората.  

-

  Из устата му излизат запалени факли, И огнени искри изкачат.  

-

  Из ноздрите му излиза дим, Като на възвряло гърне над пламнали тръстики.  

-

  Дишането му запаля въглища. И пламъкът излиза из устата му.  

-

  На врата му обитава сила. И всички заплашени скачат* пред него.  

-

  Пластовете на месата му са слепени, Твърди са на него, не могат се поклати.  

-

  Сърцето му е твърдо като камък, Даже твърдо като долния воденичен камък.  

-

  Когато става, силните се ужасяват, От страх се смайват.  

-

  Мечът на тогова, който би го улучил, не може да удържи, - Ни копие, ни сулица, ни остра стрела.  

-

  Той счита желязото като плява, Медта като гнило дърво.  

-

  Стрелите не могат го накара да бяга; Камъните на прашката са за него като слама;  

-

  Сопи се считат като слама; Той се присмива на махането на копието.  

-

  Като остри камъни има по долните му части; Простира като белези от диканя върху тинята;  

-

  Прави бездната да ври като котел; Прави морето като варилница за миро.  

-

  Оставя подир себе си светла диря, Тъй щото някой би помислил, че бездната е побеляла от старост.  

-

  На земята няма подобен нему, Създаден да няма страх.  

-

  Той изглежда всяко високо нещо; Цар е над всичките горделиви зверове*.  

-