Глава 38

  (По слав. 37). Давидов псалом, за спомен*. Господи, в негодуванието Си не ме изобличавай, И в гнева Си не ме наказвай.  

-

  Защото стрелите ти се забиха в мене, И ръката Ти тежи на мене.  

-

  Няма здраве в месата ми поради Твоя гняв; Няма спокойствие в костите ми поради моя грях.  

-

  Защото беззаконията ми превишиха главата ми; Като тежък товар натегнаха на мене.  

-

  Смърдят и гноясват раните ми Поради безумието ми.  

-

  Превит съм и съвсем се сгърбих: Цял ден ходя нажален.  

-

  Защото всичките ми вътрешности са запалени, И няма здраве в месата ми.  

-

  Изнемощях и пре много съм смазан, Охкам+ поради безпокойствието на сърцето си.  

-

  Господи, известно е пред Тебе е всичкото ми желание, И стенанието ми не е скрито от Тебе.  

-

  Сърцето ми туптя, силата ми ме оставя, А светлината на очите ми, и тя не е в мене.  

-

  Приятелите ми и близките ми странят от язвите ми, И роднините ми стоят надалеч.  

-

  Също и ония, които искат живота ми, турят примки за мене; Ония, които желаят злото ми, говорят пакостни неща, И измислюват лъжи цял ден.  

-

  Но аз, като глух, не чувам, И съм като ням, който не отваря устата си.  

-

  Да! съм като човек, който не чува, В чиито уста няма изобличения.  

-

  Понеже на Тебе, Господи, се надявам, Ти ще отговориш, Господи Боже мой;  

-

  Защото рекох: Да не тържествуват над мене, Да не се големеят над мене, когато се подхлъзне ногата ми.  

-

  Защото съм близо да падна, И скръбта ми е винаги пред мене;  

-

  Понеже аз ще призная беззаконието си, Ще тъжа за греха си.  

-

  Но моите неприятели са пъргави и силни, И ония, които несправедливо ме мразят, се умножиха.  

-

  Също и ония, които въздават зло за добро, ми се противят Понеже следвам доброто.  

-

  Да ме не оставиш, Господи; Боже мой, да се не отделиш от мене.  

-

  Бързай да ми помогнеш, Господи, спасителю мой.  

-