Глава 44

  (По слав. 43). За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали, Какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.  

-

  Ти си изгорил с ръката Си народите, а тях си насадил; Съкрушил си племена, а тях си разпространил.  

-

  Защото не завладяха земята със своя меч, Нито тяхната мишца ги спаси, Но Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, Защото Твоето благоволение беше към тях.  

-

  Ти си Цар мой, Боже; Заповядай да стават победи за Якова.  

-

  Чрез Тебе ще повалим неприятелите си; Чрез Твоето име ще стъпчем ония, които се повдигат против нас.  

-

  Защото няма да уповавам на лъка си, Нито ще ме избави мечът ми.  

-

  Защото Ти си ни избавил от противниците ни, И посрамил си ония, които ни мразят.  

-

  С Бога ще се хвалим всеки ден, И името Ти ще славословим до века. (Села).  

-

  Но сега Ти си ни отхвърлил и посрамил, И не излизат вече с нашите войски.  

-

  Правиш ни да се върнем назад пред противника; И мразещите ни обират ни за себе си.  

-

  Предал си ни като овци за ядене, И разпръснал си ни между народите.  

-

  Продал си Своите люде за нищо. И не си спечелил от цената им.  

-

  Правиш ни за укор на съседите ни, За присмех и поругание на ония, които са около нас.  

-

  Правиш ни за поговорка между народите, За кимване с глава между племената.  

-

  Всеки ден позорът ми е пред мене, И срамът на лицето ми ме покрива,  

-

  Поради гласа на онзи, който укорява и хули, Поради неприятеля, и отмъстителя.  

-

  Всичко това дойде върху нас; Обаче ние не Те забравихме, Нито станахме неверни на Твоя завет.  

-

  Сърцето ни не се върна назад, Нито се отклониха стъпките ни от Твоя път,  

-

  Макар Ти да си ни съкрушил в пусто място*. И да си ни покрил с мрачна сянка.  

-

  Ако сме забравили името на нашия Бог, Или сме прострели ръцете си към чужд Бог,  

-

  То не ще ли Бог да издири това? Защото той знае тайните на сърцето.  

-

  Не! ние сме убивани заради Тебе цял ден, Считани сме като овци за клане,  

-

  Събуди се, Господи, защо спиш? Стани, не ни отхвърляй за винаги.  

-

  Защо криеш лицето Си, И забравяш неволята ни и угнетението ни?  

-

  Защото душата ни е снишена до пръстта; Коремът ни е прилепен до земята.  

-

  Стани да ни помогнеш, И Избави ни заради милосърдието Си.  

-