Глава 49

  (По слав. 48). За първият певец, псалом на Кореевите синове. Слушайте това, всички племена; Внимавайте всички жители на вселената,  

-

  И ниско поставени и високопоставени, Богати и сиромаси заедно.  

-

  Устата ми ще говорят мъдрост, И размишлението на сърцето ми ще бъде за разумни неща;  

-

  Ще поведа към притча ухото си, Ще изложа на арфа гатанката си.  

-

  Защо да се боя във време на бедствие, Когато ме обкръжи беззаконието до петите?  

-

  От ония, които уповават на имота си, И се хвалят с голямото си богатство,  

-

  Ни един от тях не може никак да изкупи брата си, Нито да даде Богу откуп за него.  

-

  (Защото толкова скъп е откупът на душата им, Щото всеки трябва да се оставя от това за винаги),  

-

  Та да живее вечно И да не види изтление.  

-

  Защото гледа, бе мъдрите умират, И еднакво с тях погиват безумният и несмисленият, И оставят богатството си на други.  

-

  Тайната им мисъл е, че домовете им ще траят вечно, И жилищата им из род в род; Наричат земите си със своите си имена.  

-

  Но човекът не пребъдва в чест; Прилича на животните, които загиват.  

-

  Това е пътят на безумните; Но пак идещите подир тях човеци одобряват думите им. (Села).  

-

  Назначават се като овци за преизподнята; Смъртта ще им бъде овчар; И праведните ще ги обладаят призори; И красотата им ще овехтее, Като остава преизподнята жилище на всеки един от тях.  

-

  Но Бог ще изкупи душата ми от силата на преизподнята. Защото ще ме приеме. (Села)  

-

  Не бой се, когато забогатее човек, Когато се умножи славата на дома му;  

-

  Защото, когато умре няма да вземе със себе си нищо, Нито ще мине славата му на друг подир него,  

-

  Ако и да е облажавал душата си приживе, И човеците да те хвалят, когато правиш добро на себе си.  

-

  Пак ще дойда при рода на бащите си. които никога няма да видят виделина.  

-

  Човек, който е на почит, а не разбира, Прилича на животните, които загиват.  

-