Глава 102

  (По слав. 101). Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа. Господи, послушай молитвата ми, И викът ми нека стигне до Тебе.  

-

  Не скривай лицето Си от мене; В деня на утеснението ми приклони ухото Си към мене; В деня, когато Те призова, послушай ме незабавно.  

-

  Защото дните ми изчезват като дим, И костите ми изгарят като огнище.  

-

  Поразено е сърцето ми и изсъхнало като трева, Защото забравям да ям хляба си.  

-

  Поради гласа на охкането ми Костите ми се прилепват за кожата ми.  

-

  Приличам на пеликан в пустиня, Станал съм като бухал в развалини.  

-

  Лишен от сън станал съм като врабче Усамотено на къщния покрив.  

-

  Всеки ден ме укоряват неприятелите ми; Ония, които свирепеят против мене проклинат с името ми.  

-

  Защото ядох пепел като хляб, И смесих питието си със сълзи,  

-

  Поради негодуванието Ти и гнева Ти; Защото, като си ме дигнал, си ме отхвърлил  

-

  Дните ми са като уклонила се сянка по слънчев часовник, И аз изсъхвам като трева.  

-

  Но Ти, Господи, до века седиш Цар, И споменът Ти из род в род.  

-

  Ти ще станеш и ще се смилиш за Сион; Защото е време да му покажеш милост. Да! определеното време дойде.  

-

  Защото слугите Ти копнеят за камъните му, И милеят за пръстта му.  

-

  И тъй, народите ще се боят от името Господно, И всичките земни царе от славата Ти.  

-

  Защото Господ е съградил Сион, Той се е явил в славата Си,  

-

  Той е погледнал благосклонно на молитвата на лишените, И не е презрял молбата им.  

-

  Това ще се напише на за бъдещето поколение; И люде, които ще се създадат, ще хвалят Господа.  

-

  Защото Той надникна от Своята света височина, От небето Господ погледна на земята,  

-

  За да чуе въздишките на затворените, Да освободи осъдените на смърт*;  

-

  За да възвестят името на Господа в Сион, И хвалата Му в Ерусалим,  

-

  Когато се съберат заедно племената и царствата За да слугуват на Господа.  

-

  Той намали силата ми всред пътя; Съкрати дните ми.  

-

  Аз рекох: Да ме не грабнеш, Боже мой, в половината на дните ми;  

-

  Отдавна Ти, Господи, си основал земята, И дело на твоите ръце са небесата.  

-

  Те ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш; Да! Те всички ще овехтеят като дреха; Като облекло ще ги смениш, и ще бъдат изменени.  

-

  Но Ти си същият, И Твоите години няма да се свършат.  

-

  Чадата на слугите Ти ще се установят, И потомството им ще се утвърди пред Тебе.  

-