Глава 104

  (По слав. 103) Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен, -  

-

  Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;  

-

  Който устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;  

-

  Който правиш ангелите Си силни като ветровете. И слугите Си като огнения пламък;  

-

  Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.  

-

  Покрил си я с морето* като с дреха; Водите застанаха над планините.  

-

  От Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг  

-

  Издигаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.  

-

  Положил си предел на водите, за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.  

-

  Ти си, Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.  

-

  Напояват всичките полски зверове; С тях дивите осли утоляват жаждата си:  

-

  При тях небесните птици обитават И пият между клончетата.  

-

  Ти си, Който поиш планините от високите Си обиталища, Тъй щото от плода на Твоите дела се насища земята;  

-

  Правиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,  

-

  И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека.  

-

  Великолепните+ дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил,  

-

  Гдето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка;  

-

  Високите планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци.  

-

  Той е определил луната, за да показва времената; Слънцето знае кога да залязва.  

-

  Спущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат.  

-

  Лъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна.  

-

  Изгрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си.  

-

  Човек излиза на работата си И на труда си до вечерта.  

-

  Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с твоите творения.  

-

  Ето голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи животни, Животни малки и големи.  

-

  Там плуват корабите; Там е и чудовището*, което си създал да играе в него.  

-

  Всички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната.  

-

  Каквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, и те се насищат с блага,  

-

  Скриеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си.  

-

  Изпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята.  

-

  Нека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ,  

-

  Който, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.  

-

  Ще пея Господу докато съм жив; Ще славословя моя Бог докле съществувам.  

-

  Да Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа.  

-

  Нека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуя.  

-