Глава 107

  (По слав. 106). Славете Господа, защото е благ, Защото неговата милост трае до века.  

-

  Така нека говорят изкупените от Господа, Които Той изкупи от ръката на противника,  

-

  Като ги събра от страните, От изток и от запад, от север и от юг*  

-

  Едни се скитат по пустинята, по усамотен път, Без да намират населен град  

-

  Гладни и жадни, Душата им примираше в тях.  

-

  Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утеснениеята им,  

-

  И заведе ги през прав път, За да отидат в населен град  

-

  Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;  

-

  Защото насища жадна душа, И гладна душа изпълня с блага.  

-

  Други седяха в тъмнина и в мрачна сянка, Вързани със скръб и и с желязо,  

-

  Защото се разбунтуваха против Божиите слова. И презряха съвета на Всевишния.  

-

  Затова смири сърцето им с труд; Те паднаха и нямаше кой да им помогне.  

-

  Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утесненията им;  

-

  Изведе ги из тъмнината и мрачната сянка. И разкъса оковите им.  

-

  Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;  

-

  Защото разби медните порти, И железните лостове сломи.  

-

  А пък безумните са в скръб поради беззаконните си пътища И поради неправдите си.  

-

  Душата им се гнуси от всяко ястие, А те се приближават до портите на смъртта.  

-

  Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги избавя от утесненията им.  

-

  Изпраща словото Си та ги изцелява, И ги отървава от ямите, в които лежат.  

-

  Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;  

-

  И нека принасят жертви на хвала, И радостно възвестяват делата Му.  

-

  Ония пък, които слизат на морето в кораби, И вършат работи в големи води,  

-

  Те виждат делата на Господа, И чудесата Му в дълбочините,  

-

  Защото, когато заповядва и дига бурния вятър, Който повдига морските вълни,  

-

  Те се издигат до небесата, и пак се спущат до дълбочините Душата им се топи от бедствие.  

-

  Люлеят се и политат като пияни, И целият им разсъдък ги напуща.  

-

  Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги извежда от утесненията им;  

-

  Превръща бурята в тишина, И вълните й утихват.  

-

  Тогава те се веселят защото са утихнали; Така Той ги завежда на желаното от тях пристанище.  

-

  Да славословят Господа за неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;  

-

  Нека Го и възвисяват в събранието на людете, И нека Го хвалят в заседанието на старейшините.  

-

  Той превръща реки в пустиня, И водни извори в суша,  

-

  Плодородна земя в солена пустота, Поради нечестието на жителите й.  

-

  Превръща пустиня във водни езера, И суха земя във водни извори;  

-

  И там заселва гладните, За да си основават градове за живеене,  

-

  И сеят ниви и садят лозя, И си добиват плодове и рожба.  

-

  Той ги и благославя, тъй щото те много се умножават, И не дава да се намалява добитъкът им.  

-

  Но пак, те се намаляват и се смиряват От угнетение, бедствие и тъга.  

-

  Той излива презрение върху князете, И ги правят да се скитат в пустиня, гдето няма път;  

-

  А немотният поставя на високо от неволя, И му дава челяд като стадо.  

-

  Праведните виждат това и се радват; А всяко беззаконие си затваря устата.  

-

  Който е мъдър нека внимава на това; И нека размишляват човеците за Господните милости.  

-