Глава 109

  (По слав. 108) За първия певец. Давидов псалом. Недей мълча, Боже, хвало моя;  

-

  Защото нечестиви уста и уста коварни се отвориха срещу мене, Говориха против мене с лъжлив език;  

-

  Обиколиха ме тъй също с думи на омраза, И воюват против мене без причина.  

-

  За отплата на любовта ми те ми станаха противници; Но аз все съм на молитва.  

-

  И въздадоха ми зло за добро, И омраза за любовта ми.  

-

  Господи, постави нечестив човек над него. И противник нека стои отдясно му.  

-

  Когато се съди, нека излезе виновен. И молитвата му нека стане грях.  

-

  Дните му нека бъдат малко; Друг нека вземе чина му.  

-

  Децата му нека бъдат сираци, И жена му вдовица,  

-

  Децата му нека се скитат винаги и станат просяци, И далеч от развалените си жилища нека просят хляб.  

-

  Лихоимецът нека впримчи целият му имот, И чужденци нека разграбват трудовете му.  

-

  Да няма кой да простре милост към него, Нито кой да пожали сирачетата му.  

-

  Внуците му нека бъдат отсечени, В идното поколение нека се изличи името им.  

-

  Нека се помни пред Господа беззаконието на бащите му, И грехът на майка му нека се не изличи;  

-

  Нека бъдат винаги пред Господа За да отсече помена им от земята,  

-

  Защото той си науми да показва милост, Но преследваше немотния и беден човек, И съкрушения в сърце, за да ги умъртви.  

-

  Да! той обича да проклина, и проклетията го стигна; Не му беше драго да благославя, и благословението се отдалечи от него.  

-

  Да: той обичаше проклетията като своя дреха; И тя влезе като вода във вътрешностите му, И като масло в костите му.  

-

  Нека му стане като дрехата, в която се увива, И като пояса, с който постоянно се опасва.  

-

  Това нека бъде въздаянието на противниците ми от Господа, И ония, които говорят зло против душата ми.  

-

  А Ти, Иеова Господи, застъпвай се за мене заради името Си; Понеже Твоята милост е блага, избави ме,  

-

  Защото съм сиромах и немотен, И сърцето ми е наранено дълбоко в мене.  

-

  Преминал съм като уклонила се сянка по слънчев часовник; Изхвърлен съм като скакалец.  

-

  Колената ми се клатят от пост; И снагата ми губи тлъстината си.  

-

  И аз им станах за укор; Като ме гледат кимат с глава.  

-

  Помогни ми, Господи Боже мой, Избави ме според милостта си,  

-

  За да познаят, че това е твоята ръка, Че Ти си сторил това, Господи.  

-

  Те нека кълнат, а Ти благославяй; Когато станат те ще се посрамят, а Твоят слуга ще се весели.  

-

  Нека се облекат противниците ми с позор, И нека се покрият със срама си като с дреха.  

-

  И аз ще благодаря много на Господа с устата си, Да! между множеството ще Го хваля;  

-

  Защото Той стои отдясно на немотния За да го избавя от ония, които съдят душата му.  

-