Глава 5

  Спомни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.  

-

  Наследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.  

-

  Останахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.  

-

  Водата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.  

-

  Нашите гонители са на вратовете ни; Трудим се, и почивка нямаме.  

-

  Простряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.  

-

  Бащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.  

-

  Слуги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.  

-

  Добиваме хляба си с опасност за живота си Поради меча, който ограбва в пустинята.  

-

  Кожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.  

-

  Изнасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.  

-

  Чрез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.  

-

  Младежите носеха воденични камъни, И децата падаха под товара на дървата.  

-

  Старейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.  

-

  Престана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.  

-

  Венецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.  

-

  Затова чезне сърцето ни. Затова причерня на очите ни.  

-

  Поради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.  

-

  Ти, Господи, седиш като Цар до века; Престолът Ти е из род в род.  

-

  Защо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?  

-

  Възвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво, -  

-

  Ако не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.  

-