| Глава 3 |
1 |
Молитвата на пророк Авакума, по Оплакванията. -
|
2 |
Господи, чух вестта за Тебе, и се убоях. Господи, оживявай делото си всред годините, Всред годините го изявявай. В гнева си помни милостта. -
|
3 |
Бог дойде от Теман, И Светият от хълма Фаран. (Села.) Славата му покри небето, И земята бе пълна с хваление към Него. -
|
4 |
Сиянието му бе като светлината; Лъчи се издаваха из страната му; И там бе скривалището на силата му. -
|
5 |
Пред него вървеше морът, И мълнии излизаха под нозете му. -
|
6 |
Той застана и разклати земята, Погледна и направи народите да треперят; И вечните планини се разпаднаха, Безконечните гори се наведоха; Постъпките му бяха като в древността. -
|
7 |
Видях шатрите на Етиопия наскърбени; Поклатиха се завесите на Мадиамската земя. -
|
8 |
Негодува ли Господ против реките? Беше ли гневът Ти против реките, Беше ли гневът Ти против морето, Та си възседнал на конете си И на колесниците си, за да избавяш? -
|
9 |
Лъкът Ти биде изваден от покривката си, Както Ти с клетва извести на племената. (Села.) Ти проряза земята с реки. -
|
10 |
Видяха Те планините и се убояха; Водният потоп нападна; Бездната издаде гласа си, Вдигна ръцете си нависоко. -
|
11 |
Слънцето и луната застанаха в жилището си При виделината на твоите летящи стрели, При сиянието на блестящото ти копие. -
|
12 |
С негодувание си преминал земята, С гняв си вършеял народите. -
|
13 |
Излязъл си за изблавление на людете си, За избавление чрез помазаника си; Отсякъл си началника от дома на нечестивите, Открил си основите дори до върха. (Села.) -
|
14 |
Пронизал си със собствените му копия главата на военните му, Които като вихрушка се устремиха да ме разбият, И чиято радост бе като че ли да ядят скришно сиромаха. -
|
15 |
С конете си преминал си морето, Натрупаните много води. -
|
16 |
Чух, и вътрешностите ми се смутиха, Устните ми трепереха от гласа, Гнилота прониква в костите ми, И на мястото си се разтреперах; Защото трябва да чакам тихо скръбния ден, Когато възлезе против людете Оня, който ще се опълчи против тях. -
|
17 |
Защото, ако и да не цъфти смоковницата, Нито да има плод по лозите, Трудът на маслината да се осуети, И нивите да не дадат храна, Стадото да се отсече от оградата, И да няма говеда в оборите, -
|
18 |
Пак аз ще се веселя в Господа, Ще се радвам в Бога на спасението си. -
|
19 |
Иеова Господ е силата ми; Той прави нозете ми като нозете на елените, И ще ме направи да ходя по височините си. За първия певец върху струнните ми инструменти. -
|