| Глава 6 |
1 |
Внимавайте да не вършите делата на правдата си пред човеците, за да ви виждат; инак нямате награда при Отца си, Който е на небесата. -
|
2 |
И тъй, когато правиш милостиня, не тръби пред себе си, както правят лицемерите по синагогите и по улиците, за да бъдат похвалявани от човеците; истина ви казвам: Те са получили вече своята награда. -
|
3 |
А когато ти правиш милостиня, нека левицата ти не узнае какво прави десницата ти; -
|
4 |
за да става твоята милостиня в тайно; и твоят Отец, Който вижда в тайно, ще ти въздаде [на яве]. -
|
5 |
И когато се молите, не бивайте като лицемерите; защото те обичат да се молят стоящи по синагогите и по ъглите на улиците, за да ги виждат човеците; истина ви казвам: Те са получили вече своята награда. -
|
6 |
А ти, когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка, и като си затвориш вратата, помоли се на своя Отец, Който е в тайно; и Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздаде [на яве]. -
|
7 |
А когато се молите, не говорете излишни думи, както езичниците; защото те мислят че ще бъдат послушани заради многото си говорене. -
|
8 |
И тъй, не бъдете като тях; защото Отец ви знае от що се нуждаете преди вие да Му искате. -
|
9 |
А вие се молете така: Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име! -
|
10 |
да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето така и на земята; -
|
11 |
Дай ни днес ежедневния хляб; -
|
12 |
и прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници; -
|
13 |
и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия, [защото царството е Твое, и силата и славата, до вековете. Амин]. -
|
14 |
Защото, ако вие простите на човеците съгрешенията им, то и небесният ви Отец ще прости на вас. -
|
15 |
Но ако вие не простите на човеците съгрешенията им, то и вашият Отец няма да прости вашите съгрешения. -
|
16 |
А когато постите, не бивайте унили, като лицемерите; защото те помрачават лицата си, за да ги виждат човеците, че постят; истина ви казвам: Те са получили вече своята награда. -
|
17 |
А ти, когато постиш, помажи главата си и омий лицето си, -
|
18 |
за да те не виждат човеците, че постиш, но Отец ти, Който е в тайно; и Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздаде [на яве]. -
|
19 |
Недейте си събира съкровища на земята, гдето молец и ръжда ги изяжда, и гдето крадци подкопават и крадат. -
|
20 |
Но събирайте си съкровища на небето, гдето молец и ръжда не ги изяжда, и гдето крадци не подкопават нито крадат; -
|
21 |
защото гдето е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти. -
|
22 |
Окото е светило на тялото; и тъй, ако окото ти е здраво цялото ти тяло ще бъде осветено; -
|
23 |
но ако окото ти е болнаво, то цялото ти тяло ще бъде помрачено. Прочее, ако светлината в тебе е тъмнина то колко голяма ще е тъмнината! -
|
24 |
Никой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира. Не можете да слугувате на Бога и на мамона. -
|
25 |
Затова ви казвам: Не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си, какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната, и тялото от облеклото? -
|
26 |
Погледнете на небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират: и пак небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-скъпи от тях? -
|
27 |
И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си? -
|
28 |
И за облекло, защо се безпокоите? Разгледайте полските кремове как растат; не се трудят; нито предат; -
|
29 |
но казвам ви, че нито Соломон с всичката си слава не се е обличал като един от тях. -
|
30 |
Но ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, не ще ли много повече да облича вас маловерци? -
|
31 |
И тъй не се безпокойте, и не думайте: Какво ще ядем? или: Какво ще пием? или: Какво ще облечем? -
|
32 |
(Защото всичко това търсят езичниците), понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това. -
|
33 |
Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави. -
|
34 |
Затова, не се безпокойте за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си. Доста е на деня злото, което му се намери. -
|