Глава 25

  А Фест, като зае областта си, подир три дни възлезе от Кесария в Ерусалим.  

-

  Тогава първосвещениците и юдейските първенци му подадоха жалба против Павла,  

-

  и молейки му се искаха да склони на това против него,_— да изпрати да го доведат в Ерусалим; като крояха да поставят засада и го убият на пътя.  

-

  Фест обаче отговори, че Павел вече се пази под стража в Кесария, и че сам той скоро щеше да тръгне за там;  

-

  затова, рече той, влиятелните между вас нека слязат с мене; а ако има нещо криво в човека, нека го обвинят.  

-

  И като преседя между тях не повече от осем или десет дена, той слезе в Кесария, и на утрешния ден седна на съдийския стол и заповяда да доведат Павла.  

-

  И като дойде, юдеите, които бяха слезли от Ерусалим, го обиколиха и обвиняваха го с много и тежки обвинения, които не можеха да докажат;  

-

  но Павел в защитата си казваше: Нито против юдейския закон, нито против храма, нито против Кесаря съм извършил някакво престъпление.  

-

  Но Фест, понеже искаше да спечели благоволението, на юдеите, в отговор на Павла каза: Щеш ли да възлезеш в Ерусалим, и там да се съдиш за това пред мене?  

-

  А Павел каза: Аз стоя пред Кесаревото съдилище, дето трябва да бъда съден. На юдеите не съм сторил никаква вреда, както и ти твърде добре знаеш.  

-

  Прочее, ако съм злодеец, и съм сторил нещо достойно за смърт, не бягам от смъртта; но ако ни едно от нещата, за които ме обвиняват тия не е истинно, никой не може да ме предаде за да им угоди. Отнасям се до Кесаря.  

-

  Тогава Фест, след като поразиска въпроса със съвета, отговори: Отнесъл си се до Кесаря; при Кесаря ще отидеш.  

-

  А като изминаха няколко дни, цар Агрипа и Верникия дойдоха в Кесария да поздравят Феста.  

-

  И като се бавиха там доста време, Фест доложи Павловото дело пред царя, казвайки: Има един човек оставен от Фелиска в окови.  

-

  3а него когато бях в Ерусалим, първосвещениците и юдейските старейшини ми подадоха жалба и искаха да го съдя.  

-

  Но им отговорих, че римляните нямат обичай да предават някой човек [на смърт,] преди обвиняемият да е бил поставен лице с лице с обвинителите си, и да му е дал случай да говори в своя защита относно обвинението.  

-

  И тъй, когато дойдоха тук заедно с мене, на следния ден незабавно седнах на съдийския стол и заповядах да доведат човека.  

-

  Но когато обвинителите му застанаха, не го обвиниха в никое от лошите дела каквито аз предполагах;  

-

  но имаха против него някакви разисквания за техните си вярвания, и за някой си Исус, който бил умрял, за когото Павел твърдеше, че е жив.  

-

  И аз, понеже бях в недоумение как да изпитам за такива неща, попитах да ли би отишъл в Ерусалим, там да се съди за това.  

-

  Но понеже Павел се отнесе до решението на Августа, за да се опази за него, заповядах да го пазят докле го изпратя при Кесаря.  

-

  Тогава Априпа рече на Феста: Искаше ми се и мене да чуя тоя човек. И той каза: Утре ще го чуеш.  

-

  На утрешния ден, когато Агрипа и Верникия дойдоха с голям блясък и влязоха в съдебната стая с хилядниците и по-видните граждани, Фест заповяда та доведоха Павла.  

-

  Тогава Фест каза: Царю Агрипо, и всички, които присъствувате с нас, ето човека, за когото целият юдейски народ ми представиха жалба, и в Ерусалим и тука, като крещяха, че той не трябва вече да живее.  

-

  Но аз намерих, че не е сторил нищо достойно за смърт; и понеже той сам се отнесе до Августа, реших да го изпратя.  

-

  А за него нямам нищо положително да пиша на господаря си; затова го изведох пред вас, и особено пред тебе, царю Агрипо, та, като стане разпитването му, да имам какво да пиша.  

-

  Защото ми се вижда неразумно, като изпращам човек вързан, да не изложа и обвиненията против него.  

-