Глава 9

  Не съм ли свободен? Не съм ли апостол? Не видях ли Исуса нашия Господ? Не сте ли вие моето дело в Господа?  

-

  На други, ако не съм апостол, то поне на вас съм; защото в Господа вие сте печата на моето апостолство.  

-

  Ето моето оправдание пред тия, които изпитват поведението ми;  

-

  Нямаме ли право да ядем и да пием за сметка на църквата?  

-

  Нямаме ли право и ние, както другите апостоли, и братята на Господа и Кифа, да водим жена от сестрите?  

-

  Или само аз и Варнава нямаме право да не работим за прехраната си?  

-

  Кой войник служи някога на свои разноски? Кой насажда лозе и не яде плода му? Или кой пасе стадо и не яде от млякото на стадото?  

-

  По човешки ли говоря това? Или не казва същото и законът?  

-

  Защото в Моисеевия закон е писано: "Да не обвързваш устата на вола, когато вършее". За воловете ли тук се грижи Бог,  

-

  или го казва несъмнено заради нас? Да; заради нас е писано това; защото който оре, с надежда трябва да оре; и който вършее, трябва да вършее с надежда, че ще участвува в плода.  

-

  Ако ние сме посяли у вас духовното, голямо нещо ли е , ако пожънем от вас телесното?  

-

  Ако други участвуват в това право над вас, не участвуваме ли ние повече? Обаче, ние не използувахме това право, но търпим всичко, за да не причиним някакво препятствие на Христовото благовестие.  

-

  Не знаете ли, че тия, които свещенодействуват, се хранят от светилището? и че тия, които служат на олтара, вземат дял от олтара?  

-

  Така и Господ е наредил, щото проповедниците на благовестието да живеят от благовестието.  

-

  Но аз не съм използувал ни една от тия наретби, нито пиша това, за да се направи за мене така; защото за мене е по-добре да умра, отколкото да осуети някой моята похвала.  

-

  Защото, ако проповядвам благовестието, няма с какво да се похваля; понеже нужда ми се налага; защото горко ми ако не благовествувам.  

-

  Понеже, ако върша това доброволно, имам награда, но ако с принуждение, то само изпълнявам повереното ми настойничество:  

-

  И тъй, каква е моята награда? Тая, че, като проповядвам евангелието, да мога да напрявя благовестието безплатно, така щото да не използувам напълно моето право в благовестието.  

-

  Защото, при все че съм свободен от всичките човеци, аз заробих себе си на всички, за да придобия мнозината.  

-

  На юдеите станах като юдеин, за да придобия юдеи; на тия, които са под закон, станах като под закон, (при все че сам аз не съм под закон), за да придобия тия, които са под закон.  

-

  На тия, които нямат закон, станах като че нямам закон, (при все че не съм без закон спрямо Христа), за да придобия тия, които нямат закон.  

-

  На слабите станах слаб, за да придобия слабите. На всички станах всичко, та по всякакъв начин да спася неколцина.  

-

  Всичко това върша заради благовестието, за да участвувам и аз в него.  

-

  Не знаете ли, че, които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Така тичайте, щото да я получите.  

-

  И всеки, който се подвизава, се въздържа от всичко. Те вършат това за да получат тленен венец, а ние нетленен.  

-

  И тъй, аз така тичам, не към нещо неизвестно; така удрям, не като че бия въздуха;  

-

  но уморявам тялото си и го поробвам, да не би, като съм проповядвал на другите, сам аз да стана неодобрен.  

-