| Глава 4 |
1 |
Затуй, като имаме това служение, както и придобихме милост, не се обезсърдчаваме; -
|
2 |
но се отрекохме от тайни и срамотни дела, и не постъпваме лукаво, нито изопачаваме Божието слово, но, като изявяваме истината, препоръчваме себе си на съвестта на всеки човек пред Бога. -
|
3 |
Но ако благовестието, което проповядваме, е покрито, то е покрито за тия, които погиват, – -
|
4 |
за тия, невярващите, чийто ум богът на този свят е заслепил, за да ги не озари светлината от славното благовестие на Христа, Който е образ на Бога. -
|
5 |
(Защото ние не проповядваме себе си, но Христа Исуса като Господ, а себе си като ваши слуги заради Исуса). -
|
6 |
Понеже Бог, Който е казал на светлината да изгрее из тъмнината, Той е, Който е огрял в сърдцата ни, за да се просвети света с познаването на Божията слава в лицето Исус Христово. -
|
7 |
А ние имаме това съкровище в пръстни съдове, за да се види, че превъзходната сила е от Бога, а не от нас. -
|
8 |
Угнетявани сме отвсякъде, но не сме утеснени; в недоумение сме, но не до отчаяние; -
|
9 |
гонени сме, но не оставени; повалени сме, но не погубени. -
|
10 |
Всякога носим на тялото си убиването на [Господа] Исуса, за да се яви на тялото ни и живота на Исуса. -
|
11 |
Защото ние живите винаги сме предавани на смърт за Исуса, за да се яви и живота на Исуса в нашата смъртна плът. -
|
12 |
Така щото смъртта действува в нас, а животът във вас. -
|
13 |
А като имаме същият дух на вяра, според писаното: "Повярвах, за това и говорих", то и ние, понеже вярваме, затова и говорим; -
|
14 |
понеже знаем, че Тоя, Който е възкресил Господа Исуса, ще възкреси и нас заедно с Исуса, и ще ни представи заедно с вас. -
|
15 |
Защото всичко това е заради вас, тъй щото благодатта, увеличена чрез мнозината, които са я получили, да умножи благодарението, за Божията слава. -
|
16 |
Затова ние не се обезсърдчаваме: но ако и да тлее външният наш човек, пак вътрешният всеки ден се подновява. -
|
17 |
Защото нашата привременна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна тежина на слава за нас, -
|
18 |
които не гледаме на видимите, но на невидимите; защото видимите са временни, а невидимите вечни. -
|