Глава 3

  О, неомислени галатяни, кой ви омая, вас, пред чиито очи Исус Христос е бил ясно очертан като разпнат?  

-

  Това само желая да науча от вас: Чрез дела, изисквани от зокона ли получихти Духа, или чрез вяра в евангелското послание?  

-

  Толкоз ли сте несмислени, че, като почнахте в Духа, сега се усъвършенствувате в плът?  

-

  Напусто ли толкоз страдахте? Ако наистина е напусто!  

-

  Прочее, Тоя, Който ви дава Духа и върши велики дела между вас, чрез дела, изисквани от закона да върши това, или чрез вяра в посланието,  

-

  както с Авраама, който повярва в Бога и му се вмени за правда?  

-

  Тогава познайте, че тия, които упражняват вяра, те са Авраамови чада;  

-

  и писанието като предвиде, че Бог чрез вяра щеше да оправдае езичниците, изяви предварително благовестието на Авраама, казвайки: "В тебе ще се благословят всичките народи".  

-

  Така щото тия, които имат вяра се благословят с вярващия Авраам.  

-

  Защото всички, които се облягат на дела, изисквани от закона, са под клетва, понеже е писано: "Проклет е всеки, който не постоянствува да изпълнява всичко писано в книгата на закона".  

-

  А че никой не се оправдава пред Бога чрез закона, е явно от това, "че праведния чрез вяра ще живее";  

-

  а законът не действува чрез вяра, но казва: "Който върши това, което заповядва законът, ще живее чрез него".  

-

  Христос ни изкупи от проклетията на закона, като стана проклет ( Гръцки: Проклетия. Виж. 2 Кор-5:21 ) за нас; защото е писано: "Проклет всеки, който виси на дърво";  

-

  така щото благословението, дадено от Авраама, да дойде чрез Христа Исуса на езичниците, за да приемем обещания Дух чрез вяра.  

-

  Братя, (по човешки говоря) едно завещание, даже ако е само човешко, еднаж потвърди ли се, не се разваля, нито на него се прибавя нещо, от никого.  

-

  А обещанията се изрекоха на Авраама и на неговия потомък. Не казва: "и на потомците", като на мнозина, но като за един: "и на твоя потомък", Който е Христос.  

-

  И това казвам, че завет, предварително потвърден, от Бога, не може да бъде развален от закона, станал на четиристотин и тридесет години по-после, така щото да се унищожи обещанието.  

-

  Защото, ако наследството е чрез закона, не е вече чрез обещание; но Бог го подари на Авраама с обещание.  

-

  Тогава, защо се даде закона? Прибави се с цел да се изявят престъпленията, докле да дойде Потомъкът, на Когото биде дадено обещанието; и беше прогласен от ангели чрез един ходатай.  

-

  Но ходатаят не ходатайствува за един; а Бог, Който дава обещание, е един.  

-

  Тогава, законът противен ли е на Божиите обещания? Да не бъде! Защото, ако беше даден закон, който да може да оживотвори, то наистина правдата щеше да бъде от закона.  

-

  Но писанието затвори всичко под грях, та обещанието, изпълняемо чрез вяра в Исуса Христа, да се даде на тия, които вярват.  

-

  А преди да дойде вярата ние бяхме под стражата на закона, затворени до времето на вярата, която искаше да се открие.  

-

  Така, законът стана за нас детеводител, да ни доведе при Христа, за да се оправдаем чрез вяра.  

-

  Но след идването на вярата не сме вече под детеводител.  

-

  Защото всички сте Божии чада чрез вяра в Исуса Христа.  

-

  Понеже всички вие, които сте се кръстили в Христа, с Христа сте се облекли.  

-

  Няма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито освободен, няма мъжки пол, ни женски; защото вие всички сте едно в Христа Исуса.  

-

  И ако сте Христови, то сте Авраамово потомство, наследници по обещание.  

-