| Глава 2 |
1 |
Защото сами вие знаете, братя, че нашия достъп при вас не беше напразно; -
|
2 |
но както бяхме от по напред пострадали и бяхме опозо рени във Филипи, както знаете, одързостихме се в нашия Бог да ви проповядваме Божието Благовевстие всред голяма борба. -
|
3 |
Защото в нашето увещание не е имало самоизмама, нито нечисто подбуждение, нито е било с лукавщина; -
|
4 |
но както сме били одобрени, от Бога да ни повери делото на благовестието, така говорим, не като да угождаваме на човеците, а на Бога, Който изпитва сърцата ни -
|
5 |
Защото, както знаете, никога не сме употребявали ласкателни думи, или прикрито сребролюбие, (Бог е свидетел); -
|
6 |
нито сме търсили слава от човеци, било от вас или от други, (ако и да сме могли да притежаваме власт като Христови апостоли), -
|
7 |
но сме били нежни поради вас, както доилка, когато се грижи за чадата си. -
|
8 |
Така, като имахме гореща любов към вас, беше ни драго да ви предадем не само Божието благовестие, но и своите души, защото ни бяхте станали мили. -
|
9 |
Затова Вие, братя, помните нашия труд и усилие, как работещи денем и нощем, за да не отеготим ни един от вас, проповядвахме ви Божието благовестие. -
|
10 |
Вие сте свидетели, и Бог, как свето, праведно и неукорно се обхождахме към вас, вярващите, -
|
11 |
като знаете как увещавахме и утешавахме всеки един от вас, като баща чедата си, -
|
12 |
и ви заръчахме да се обхождате достойно за Бога, Който ви призовава в Своето царство и слава. -
|
13 |
И за туй и ние непрестанно благодарим на Бога загдето, като приехте чрез нас словото на Божието послание, приехте го, не като човешко слово, а като Божие слово, каквото е наистина, което и действува между вас, вярващите. -
|
14 |
Защото вие, братя, станахте подражатели на Божииите в Христа Исуса църкви, които са в Юдея, понеже вие пострадахте същото от своите сънародници, както и от юдеите; -
|
15 |
които и Господа Исуса и пророците убиха, и нас прогониха, на Бога не угождават и на всичките човеци са противни, -
|
16 |
като ни забраняват да говорим на езичниците, за да се спасят. Така те допълнят мярката на греховете си; но безграничният гняв ги постигна. -
|
17 |
А ние, братя, като осиротяхме от вас за малко време, (колкото за телесно присъствие, а не по сърце), постарахме се още повече, с голямо желание, дано видим лицето ви. -
|
18 |
Защото поискахте да дойдем при вас (поне аз Павел) един два пъти, но сатана ни попречи. -
|
19 |
Понеже коя е нашата надежда, или радост, или венец, с който се хвалим? Не сте ли вие, пред нашия Господ Исус при неговото пришествие? -
|
20 |
Защото вие сте нашата слава и радост. -
|