| Глава 4 |
1 |
И тъй, понеже ни остава обещание да влезем в Неговата почивка, нека се боим да не би да се открие, че някой от вас не е достигнал до нея. -
|
2 |
Защото на нас се донесе едно благовестие, както и на тях; но словото, което те чуха, не ги ползува, понеже не се съедини чрез вяра в ония, които го чуха. -
|
3 |
Затова ние, повярвалите, влизаме в тая почивка; както рече Бог: – "Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка"; ако и да са били свършени делата Му още при основаването на света. -
|
4 |
Защото нейде си е говорил за самия ден така: "И почина си Бог на седмия ден от всичките Си дела"; -
|
5 |
а пък на това място: "Няма да влязат в Моята почивка". -
|
6 |
И тъй, понеже остава да влязат някои в нея, а ония, на които по-напред се благовести, не са влезли поради неверието ( Или: Непокорството ) си, -
|
7 |
затова Той пак определя един ден, "днес", като казва толкоз време по-после чрез Давида, както вече рекохме: "Днес, ако чуете Неговия глас, Не закоравявайте сърдцата си". -
|
8 |
Защото, ако Исус Навиев беше им дал почивка, Бог не би говорил след това за друг ден. -
|
9 |
Следователно, за Божиите люде остава една съботна почивка. ( Виж. ст. 4. ) -
|
10 |
Защото оня, който е влязъл в Неговата почивка, той си е починал от своите дела, както и Бог от Своите Си. -
|
11 |
Затова нека се постараем да влезем в тая почивка, за да не падне някой в това, да дава същия пример на неверие. -
|
12 |
Защото Божието слово е живо, деятелно, по-остро от всеки меч остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка, и издирва помислите и намеренията на сърдцето. -
|
13 |
И няма създание, което да не е явно пред Бога; но всичко е голо и разкрито пред очите на Този, на Когото има да отговаряме. -
|
14 |
И тъй, като имаме велик Първосвещеник Исуса, Божия Син, Който е преминал до най-високите небеса, нека държим това, което сме изповядали. -
|
15 |
Защото нямаме такъв първосвещеник, Който да не може да състрадава с нас в нашите немощи, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушен като нас, но пак без грях. -
|
16 |
Затова, нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост, и да намерим благодат, която да помага благовременно. -
|