Глава 9

  А даже при първия завет имаше постановления за богослужение, имаше и земно светилище.  

-

  Защото беше приготвена скиния, в първата част на която бяха светилникът, трапезата и присъствените хлябове; която част се казва светото място;  

-

  а зад втората завеса беше оная част от скинията, която се казваше пресветото място,  

-

  гдето бяха златната кандилница и ковчегът на завета, отвсякъде обкован със злато, в който бяха златната стомна, съдържаща манната, Аароновият жезъл, който процъфтя, и плочите на завета;  

-

  и над него бяха херувимите на Божията слава, които осеняваха умилистивилището; за които не е сега време да говорим подробно.  

-

  И когато тия неща бяха така приготвени, в първата част на скинията свещениците влизаха постоянно да извършват богослужението;  

-

  А във втората еднаж в годината влизаше само първосвещеникът, и то не без кръв, която принасяше за себе си и за греховете на людете, сторени от незнание.  

-

  С това Светият Дух показваше, че пътят за в светилището не е бил открит, докато е стояла още първата част на скинията,  

-

  която е образ на сегашното време, съгласно с което се принасят дарове и жертви, които не могат да направят поклонника, колкото за съвестта му, съвършено чист,  

-

  понеже се състоят само в ядене, пиене и разни омивания, – плътски постановления, наложени до едно време на преобразувание.  

-

  А понеже Христос дойде като първосвещеник на бъдещите добрини, Той влезе през по-голямата и по-съвършена скиния, не с ръка направена, сиреч, не от настоящето творение,  

-

  еднаж завинаги в светилището, и то не с кръв от козли и от телци, но със Собствената Си кръв, и придоби за нас вечно изкупление.  

-

  Защото, ако кръвта от козли и от юнци и пепелта от юница, с които се поръсваха осквернените, освещава за очистването на тялото,  

-

  то колко повече кръвта на Христа, Който чрез вечния Дух принесе Себе Си без недостатък на Бога, ще очисти съвестта ви от мъртвите дела, за да служите на живия Бог!  

-

  Той е посредник на нов завет по тая причина, щото призваните да получават обещаното вечно наследство чрез смъртта, станала за изкупване престъпленията, извършени при първия завет.  

-

  Защото гдето има завещание, трябва, за изпълнението му, да се докаже и смъртта на завещателя.  

-

  Защото завещанието влиза в сила, само гдето се е случила смърт, понеже никога няма сила, докле е жив завещателя.  

-

  Затова нито първият завет бе утвърден без кръв;  

-

  Защото, след като Моисей изговори всяка заповед от закона пред всичките люде, взе кръвта на телците и на козлите, с вода и с червена вълна и исоп, та поръси и самата книга и всичките люде, и казваше:  

-

  "Това е кръвта, проляна при завета, който Бог е заръчал спрямо вас".  

-

  При това, Той по същия начин поръси с кръвта и скинията и всичките служебни съдове.  

-

  И почти мога да кажа, че по закона всичко с кръв се очистя; и без проливането на кръв няма прощение.  

-

  И тъй, необходимо беше образите на небесните неща да се очистват с тия жертви, а самите небесни – с жертви по-добри от тях.  

-

  Защото Христос влезе не в ръкотворено светилище, образ на истинското, но в самите небеса, да се яви вече пред Божието лице за нас;  

-

  и не за да принася Себе Си много пъти, както първосвещеникът влиза в светилището всяка година с чужда кръв,  

-

  (иначе Той трябва да е страдал много пъти от създанието на света); а на дело в края на вековете се яви еднаж да отмахне греха, като принесе Себе Си в жертва.  

-

  И тъй като е определено на човеците еднаж да умрат, а след това настава съд,  

-

  така и Христос, като биде принесен еднаж, за да понесе греховете на мнозина, ще се яви втори път, без да има работа с грях, за спасението на ония, които Го очакват.  

-